Послание Париж, 28 март, 2009 г.
Писмо от един ученик от Сиатъл
Скъпи, любим Гуруджи,
По-долу представям една поема, която отразява състоянието ми:
Лукавото его, умът и мисълта са едно,
усилията им закриват божественото слънце.
Зад всеки ъгъл в засада притаени,
с порочна стръв примамват нашето съществуване.
Цялата светлина, която би направила съществуването чисто и добро
е спряна от мъглата на мисълта.
Позволих си да зърна болката,
внезапно се изпълних с облаци и дъжд.
Съсредоточаването в преживяването докарва толкоз много мъка,
загубих себе си във вчера и утре.
При все това глас някъде дълбоко в мен,
нашепва ми словата на свадхая.
Без очаквания в тапас се потапям
и с ликуване откривам се отново.
Сълзите на радост са истински бисери,
напомнящи ми, че Крията е това, от което се нуждая.
Тази Крия премахва мъглата, леда и дъжда,
позволявайки на живота и любовта да влязат отново.
Сега виждам, сега виждам – о, слава, о, слава,
колко щастлив съм, че споделям тази история.
Парамгуру, ти никога не си мамил и лъгал
и няма значение колко пъти съм плакал.
Открих своя път назад към моята любов, моя живот,
разтваряйки така цялата мъка и всички раздори.
Няма друго място като дома, няма къде да се скита,
няма друго място като дома, няма къде да се скита.
Самата мисъл, че съм „у дома” отново (т.е. практикуващ Крия, двете Свадхая и Тапас), ме изпълва с живот и разбиране.
Твой, както винаги,
..................
Писмо до един ученик от Ню Йорк
Драги ...,
Ако не знаем какво е живота, можем ли изобщо да разберем какво е смъртта? Вие разполагате само с идеи за живота, формирани от психологическите вложения и отъждествяването ви с имущество, име, семейство, провали или успехи, с концепции и догадки, събрани от другите, с всичко което сте били и което желаете да бъдете. Вие сте изградени от всичко, в което сте участвали, и без всичко това ви няма.
Животът няма начало и край. Той никога не се е раждал, нито ще умре. Той е екзистенциална, неразделна божественост. Животът не се интересува от никакъв „задгробен живот”. Това е идеята за живота, това е глупавото отделяне от живота, това е илюзията „аз”, от която сте така обсебени – тя се тревожи какво става след смъртта. Животът, проявен в едно ограничено същество, свършва. Вдишването трябва да приключи с издишване, то е част и дял от вдишването. Така че вдишването не може да бъде против издишването. И така животът трябва да приключи със смъртта, която е част и дял от живота. Следователно животът не може да бъде против смъртта. Глупавият, малък „аз” е този, който е против смъртта и продължава да размишлява за „състоянието” след смъртта с високопарни фрази и свети концепции, с набожни и красиви лъжи. Няма начин вашият „аз” да може да познае безграничния, непознаваем Живот, който е Божественост. Вие имате средството/инструмент да познаете само ограниченото, познаваемото.
Питането и питащият биха се разтворили, стига да си слушал по време на Посвещението. Дори тази комуникация сега е безполезна. Може би си твърде упорит/твърдоглав (невъзприемащ), за да разбереш.
С много любов. Джай Гуру.
Гуруджи
Медитацията е изкореняване на познатото.
Няма концентрация, така че няма каквото и да е разсейване.
Тогава медитацията е наслада. Няма център, нито начало, нито край!
Познанието пречи да се влезе в това движение.
Всъщност, преживяването в медитацията е незрялост.
Всяка форма на преживяване е в мрежата на миналото, т.е. е в оковите на времето.
Проглеждането в медитация разтваря пространството и поглъща напълно времето.
Медитацията е живот (не-ум). Умът и неговата мания (не-живот) е смърт.
Джай живот