Послание Касис близо до Марсилия, Франция, 16 ноември 2012г.

Относно Маха Кумбха Мела 2013г.

Трите реки Ганг, Ямуна и Сарасвати вероятно представляват трите очевидни измерения на сепаративната човешка психика.

1) Ганг представлява боклука на ума, понеже се потапяме там, за да се отървем от този боклук на „аз-ността”, „мене-то”, егоизма, греха. В реката Ганг се изхвърля не само умствения боклук, дори промишления боклук, канализацията и какво ли не. Вижте какво правят ден след ден големите градове, разположени по протежението на Ганг.

2) Ямуна представлява глупавия безхарактерен човек сред човешките същества, винаги съгласяващ се и ставащ някакъв, който никога не е в благословията на директното разбиране на „това, което е”. Хората са може би като стадо овце, ако една падне в кладенеца, другите просто слепешката я следват, всички една по една в кладенеца! Всички човешки същества също скачат в кладенеца на отвратителните действия на ума с отровите му от амбиция, страхове, съревнования, прословутата зависимост от инфантилни и идиотски системи от вярвания, заблуждаващи сами себе си и другите, ангажирани винаги с враждебност, опасения и тревога. Никой не иска да бъде различен, да остане в естествената, необятна почва на добротата, холистичното осъзнаване на свободната от разделение божественост.

 

3) Сарасвати – скритата река в сливането при Аллахабад, олицетворява „аза”, суетата и користните интереси, които винаги се крият зад или под всички човешки дейности, колкото и те да са религиозни, духовни, филантропски или благотворителни!

Така че Сангам (сливането на трите реки) при Аллахабад може да бъде прието като човешката психика в кратце. Нека Божественото да излива Амрит Кумбх (гигантска делва или контейнер с нектара на Безсмъртието) веднъж на дванадесет (забележително число) години на този сангам (глупавата човешка психика в трите и аспекта), така че хората да бъдат освободени от светостта на Безсмъртието абсолютно и безусловно, дори ако тялото би останало все пак смъртно, понеже което е родено трябва също и да умре. Съществуването, Живота, Истината никога не се е раждало, нито някога ще умре.

 

Денят Моуни Амавася (10 февруари 2013) е този благоприятен ден. Моуни означава нещо жизнено, отвъд всяка вербализация, когато може да се случи разкриването на настъпването на светлината на Новата Луна (Амавася) на не-дуалната осъзнатост, която е нашето естествено състояние, но която остава заспала поради господстващите дейности на сепаративната психика „аз”.

Това послание бе диктувано спонтанно от това тяло по време на ритирта в

Южна Франция. Господинът, който записа бележките бе много зает с работата си след връщането си в Женева, което забави издаването на това послание.

 

Пост-скрипт:

1) В пространството, генерирано от мисълта около мислещия няма любов. Това пространство е разделението между човешките същества. В това пространство е цялото ставане, битката на ума, агонията, страха!

2) Няма друг, понеже няма „аз”! Съществуват само някакви пунктове за справка за извършването на практически и технически задачи.

3) Медитацията не е преследване на някаква идея, дори да е обожествена от традицията.

4) Мисълта не може да навлезе в безкрайното пространство на тишина и медитация.

5) В пространството на медитацята, не-действието е висшата форма на действие и върховното действие е пълното не-действие! Не бездействие, а без-азост!

6) Търсенето е в границите на мисълта. А мисълта разрушава екстазa на благословията, която e медитацията, отваряне на вратата към неизчислимто, към неизмеримото.

7) Това тяло бе потресено когато попадна на следната дефиниция за медитация в една брошура, дадена му преди известно време при посещението в централата на една милиардерска духовна организация. „Медитацията е преднамерена концентрация върху менталната концепция за „Бог”. На добър ви час, о медитатори!!!!

8) Свободата от фалщивата фрагментация във вътрешното съдържание на човешкото съзнание е медитация. Тази медитация не може да бъде научена от някой друг. Възможно ли е да се придвижиш от невинността (не-аз) до невинността (не-аз). Това е движението в медитация, в което случката не се превръща в преживяване!

Джай Маха Кумбх Мела!