Варанаси, 28 юли 2022 г

Тинкауди Лахири – един Истински Санясин в светски одежди

Шри Тинкауди Лахири е най-големият син на Шри Лахири Махасая. Роден е на 2 юни 1863 г (Пурнима и денят на Снаан Ятра) и напуска тялото си на 12 май 1933 г (Дол Пурнима).

Разказваме за някои моменти от живота му:

Имаше едно Имение Рани Бхавани в (района) Бенгали Тола във Варанаси, което се състоеше от Двореца Рани Бхавани, Храм и Къща за гости (Атитишала). Даридра Нараяните, т.е. просяците, получаваха в тази сграда безплатен обяд ежедневно. Освен това Имението извършваше и много други прояви на благотворителност и щедрост към бедните. Имаше и доверен борд, който управляваше тези дела. Човек на име Рай Бахадур Шри Нийл Ратан Бандопадхия беше негов главен попечител. Когато поради напреднала възраст, той реши да напусне тази работа, бордът единодушно реши да избере Шри Тинкауди Лахири да го наследи. Шри Нийл Ратан Бандопадхия предаде тази информация на Шри Тинкауди Лахири, но той отказа да поеме длъжността поради недостиг на време. Тогава Нийл Ратан Бабу попитал Тинкауди Лахири – „Не можеш ли да отделиш два часа на ден за работа в помощ на бедните и хората в нужда?“ Шри Тинкаури не могъл да откаже и приел предложението.

Докато е работил като Главен Попечител на Имението Рани Бхавани, действията на Тинкаури Лахири са били пример за всички.

1) Веднъж Тинкауди Лахири работел в офиса на Имението. Изведнъж се сетил, че трябва да напише лично писмо. Написал писмото и поръчал на сина си, Сатия Чаран Лахири да го пусне в пощенската кутия. Дал също на Сатия една дребна монета, която да пусне в кутията за дарения на храма. По време на вечерята Сатия Чаран попитал баща си, защо му е дал тази монета за дарение в храма на Попечителския тръст. Тинкауди му казал, че това е, защото е използвал служебно мастило за лично писмо!

2) Имало е една традиция да се даряват Лъчи Бхог (вид оризови питки) по време на вечерната пуджа (служба) в Храма Рани Бхавани и същите се раздавали и на членовете на Попечителския фонд/Тръста като „Прасад“. Когато служител от храма занесъл за първи път „Прасад“ в къщата на Тинкауди-джи, той попитал служителя защо му носи Прасад вкъщи. Служителят му казал, че такава е традицията. Тъй като този отговор не му харесал, Тинкауди обсъдил въпроса с предишния Попечител Шри Нийл Ратан Бабу. Тогава той решил, че целият „Прасад“ от вечерната пуджа трябва да се разпределя между „Даридра Нараяните“ (просяците), тъй като вечер не им се е предлагала храна. Прасад нямало повече да разнася по домовете на членовете на попечителския борд. Шри Нийл Бабу бил удивен от любовта на Тинкауди-джи към бедните, както и от неговата абсолютна честност.

3) Шри Нийл Ратан Бабу бил богат човек. Един ден той дошъл в Офиса на Имението, за да присъства на среща. От дома си той пристигнал до Дашашвамед Гат на носилка и оттам до офиса стигнал пеша. Но, за да заплати за носилката, той взел от фонда на тръста една и половина рупии. Тинкауди Лахири се възпротивил на това. Шри Нийл Ратан Бабу обяснил, че не е можел да дойде дотам пеша, тъй като домът му е далеч. На това Тинкауди-джи отговорил, че не го е помолил да идва пеша, а да не взема парите за пътуването от касата на Тръста. Като чул това, Шри Нийл Ратан Бабу заявил, че е направил грешка като е назначил Тинкауди-джи за главен Попечител!!

4) Шри Каличаран Лахири, най-големият син на Шри Тинкауди Лахири, починал на 40 години. Цялото семейство, както и съседите, изпаднали в дълбок шок и скръб. Всички плачели. Хората казвали, че няма мъка по-голяма от мъката, причинена от смъртта на един млад син. Но Шри Тинкауди Лахири не изказали дума на скръб или страдание. Бил спокоен и тих. Бил в състояние на енергия на спокойствието, т.е. Нирвикалпа Самадхи. Той само помолил хората наоколо да помогнат да се занесе мъртвото тяло до Маникарника Гат за кремация и последни обреди. След като се върнал от Гата, той отишъл в офиса на Тръста в 4 часа следобяд, както обикновено!!!

Джай Тинкауди Лахири Джай Джа

p.s. Ние познаваме Тинкауди Лахири като Тинкори Лахири, но в посланието е изписан така Tinkaudi Lahiri.