Послание Хайдерабад, Индия, 12 октомври 2011г.

Епилог на Послание 225

Когато си осъзнат, само осъзнатост без приписване за простите неща като формата на дървото, нежността на цветето, очертанията на планината, болката на лицето на минувача, ревността на другите, вулгарността на луксозните дрехи или разголването, когато виждаш всички тези външни неща без осъждане или одобрение, можеш да разчиташ на потока на вътрешната осъзнатост в цялостност, пораждащ интензивна вътрешна тишина без „приемащ” тази необятна тишина! Така започва състраданието на движението на медитация, процесът на изтриване на аза, не диктата на аза от духовните търговски молове. Така започва разтварянето на измамната дуалност в човешкия мозък. Така нечия дребнавост, съставена от глупавите психологически вложения започва да изчезва съвсем естествено.

Може би Шибенду е крайпътно цвете! Цветето отдава своя аромат. Това цвете вероятно има възможността да опише аромата! Но описанието не е същото като описваното! Описанието на стола не е стол! Цветето не се безпокои дали го миришете или не. Това човешко цвете също не го е грижа дали го слушате или не го слушате! Вие не щете да чуете, че човекът е в неестествено състояние. Той обръща всичко на тази планета в неестествено състояние. Живото качество на живота му е било осакатено от ума и „азността”, която е враг на Божествения Живот. Животът е свобода. Умът е робство, товар, фанатизъм и сражения. Този, който е свободен никога не ще потърси свобода! Умствената концепция за свобода, не е свобода!

В близко бъдеще технологията ще направи глупава идеята, че човек трябва да работи, за да живее. Ако няма радикална промяна, отърваване от „аза”, човекът ще произвежда идеи и „изми” под различни лозунги, в т.ч. Бог, религии, духовни преживявания, национализъм, социализъм, и т.н. и т.н. и ще започне да организира движения, за да се бие и убива. Оръжейната (убиваща) индустрия вече превъзхожда всички останали индустрии! Ние се страхуваме да ликвидираме супер-заблуждаващата структура на фалшивата дуалност, състояща се от „мислещ” и „мисъл”, „идеи” и „аз”. Но само Животът и неговата енергия ще направляват тази земя, не покварите на ума.

Истинската функция на културата е да трансформира човека напълно.

Сълзите на човека не са трансформирали неговия изблик да убива и да бъде убит. Религиите не са спрели войните, напротив, насърчават ги, благославят оръжията! Разделят хората. Проповедникът е перверзен в своите думи и представи! Ти си нищо! Може да имаш име и титла, своя собственост и банкова сметка, може да имаш власт и да си известен, но въпреки тези предпазни мерки ти пак си нищо! Ти като ум, си толкова много неща. Но ти като божествен живот си нищо.

Човекът, който иска да бъде светец или успешен политик, или голям търговец ,или супер високопоставен, е ангажиран с амбиция и агресия, с всичките си „постижения”, които никога не могат да бъдат задоволени. Всичко това усилва егото, „азът”, чиято структура е преходна и повърхностна. В подобно състояние на болка и агония не може да има благословия и святост. Когато човекът стане човешко същество от втора ръка. Чувствеността (която изразява) е неговата свобода! Организираните забавления, религиозни или светски, направени според обществения морал, който не е морал!

Гневът има временната сила на изолирания. В гнева има отчаяние и изолация. Гневът на разочарованието, на ревността дава облекчение, чието удоволствие е само-оправданието. Ние осъждаме другите и това осъждане става оправдание за самите нас. Възможно ли е да се живее без никакво самооправдаване или самоунижение? Използваме всякакви средства, за да се надуваме. Гневът и омразата са най-лесните начини. Простият гняв, внезапното избухване, което много бързо се забравя е безобидно. Но гневът, който е изграден и подготвен нарочно, който цели да наранява и унищожава, е гибелен. Простият гняв може да има някаква физиологична причина, която може да се разбере и излекува. Но гневът, резултат от психологически причини е много по-труден за овладяване. Това са начините да бъдеш справедливо гневен! Гневът приема много форми – разочарование, негодувание, горчивина, ревност и т.н.

Снощи се спускаше мракът. Навън в градината едно голямо самотно дърво бе неподвижно като Буда. То ще продължи отвъд времето. Нека умът, времето умре, за да бъде животът, безвремието.

Джай Епилог