Париж, 1 юли 2022 г

Рожденият Ден на Уджвал

Диалог на съвременния Кришна (Дж.Кришнамурти) с G.H. – Професор (преподавател) в университет, който е дошъл (на срещата) заедно със свой приятел.

Те (G.H. и неговият приятел) разговаряли за войната и революционните ползи от нея, как тя щяла да промени света, разбира се към добро! Имало известно задоволство в гласа им по повод световната катастрофа, защото тя обещавала един по-добър свят за тях. Те разговаряли възбудено, засипвали се един друг с отговори, насърчавали се. Тогава професорът се обърнал и обяснил, че те са дошли по настояване на свой приятел и че, въпреки че, той бил пацифист по време на предишната война, тази война била различна и изисквала доста по-различно отношение и действие. Този път унищожаването на враговете било оправдано, тъй като те са били абсолютно безмилостни, и ако не бъдат сразени, светът го очакват векове варварство. Този път Европа трябва да се освободи от терора. И, въпреки че е защитавал мирните средства преди, сега той напълно бил за унищожаването на врага. В гласа му имало фанатизъм, жестовете били яростни, с богат речник на учен човек.

След като настана тишина, той попитал: „Не е ли правилно да се унищожи врага? Дори Бхагават Гита оправдава това. Тази война е справедлива, защото врагът е зъл.“

Попитахме го: Вие, господине защо дойдохте тук? Тъй като изглеждате толкова уверен в отношението си към тези, които наричате враг, тогава защо, ако можем да попитаме, сте дошли? Дали защото искате да прекарате един час в аргументирана дискусия или защото не сте напълно сигурен в своето отношение? Ако просто искате да обсъждате, тогава това ще е безполезно, но ако искаме да изясним нашата позиция, тогава това е друг въпрос.

Той отговори, че не е дошъл да губи времето ми с безсмислена дискусия, и може би, ако още веднъж обсъдим въпроса, може да има промяна в позицията му.

Ако за да победим злото, прилагаме зли методи, ние самите ставаме зло и продължаваме злото. Да се бориш с грешното чрез грешно, дава сила на това, което е грешно. Така че, ние трябва да намерим правилните средства да победим злото, грешното. Единствено правилните средства ще доведат до правилен изход. Убиването не е ли грешно при всички случаи? Дали това, да не убиваш, е една абсолютна крайна ценност или е ценност, която може да се модифицира, променя, според променящите се обстоятелства? Можем ли да я смятаме за една сетивна ценност, основаваща се на удовлетворение, удоволствие или страх, и в този случай, тя няма постоянна, същественна стойност и съответно е продукт на злото и объркването? Ако една ценност непрекъснато се променя, тя спира да бъде ценност, а сетивните ценности са вечно непостоянни, и всяка структура основана на такива ценности не е устойчива и води до силно объркване и зло. В един момент не одобрявате убийствата, а в друг сте решени да убивате. И по този начин, вашите действия, лишени от ценностна система, стават продукт на невежество и страдание. Дали да убивате или да не убивате се определя от причина, от идеология, от принципи? Не се ли определят ценностите на нашето съзнание от нашите страсти, нашите моментни нужди и страхове, нашето обуславяне? Разумът ни, сам по себе си, не е ли ненадежден, противоречив, и може ли да има някаква постоянна ценност в нещата от ума? Когато умът се ръководи от някакъв принцип, тогава той става роб на своето собствено творение и в това робство няма мир, няма съзидателно разбиране и радост. Разумът е чудесно нещо, но той трябва да надхвърли себе си. Той трябва да стане тих/спокоен, за да познае любовта, а любовта няма стойност. Когато има любов, всяко насилие спира; тя (любовта) не притежава стойност, затова е безпределна. В себе си тя не съдържа нито врага нито приятеля, но носи свой собствен ред и яснота. Тя е своята собствена вечност.

Професорът каза: „Вие искате невъзможното“.

Следователно, ще имате войни, борби и страдание. Не е невъзможно, вие сте направили най-ужасното нещо възможно – това масово убийство. Ако отдадете цялото си същество на другите, нещо което наричате невъзможно, с цялото си сърце, така както го правите с войната, тогава ще разберете, че с добра воля и любов огромните сложни проблеми могат да се разрешат. „Мислите ли – попита той – че всеки един човек е способен на такава голяма трансформация?“

Кои са тези, които наричате всеки? Вие и аз, разбира се. Ако вложиш ум и сърце, не мислиш ли, че можеш да извършиш трансформация в себе си? Не е ли по-сигурна тази трансформация в тебе, отколкото да се опитваш да доведеш до фундаментална промяна някого другиго? Можеш да поддържаш собствения си дом чист вместо да се притесняваш за този на другите. Трансформирайки себе си, ще повлияеш върху друг, защото ти си другия. За да стигнем далеч, трябва да започнем отблизо. Ти си най-близо.

Стояхме така, много тихи, известно време без да проговорим.

Джай Кришнамурти-джи на Мъдростта