Послание Париж, 12 март 2009 г.
Дълбокото, божествено действие на Интелигентността започва със съвършенството в недействието на „аза”(Чайтаня или Тао) Naiskarmyasiddhim Paramaam Adhigachchhati(Бхагават Гита 18/49)
Свободният от противоположности, без реакции/нереакционен, нераздвоен, безконфликтен, сложилият край на /приключващ напрежението, лишен от арогантност безизборен огън на Осъзнаването (Саакши) е измерението на съвършенството в бездействието на „аза”, водещо до Върховното действие на Божествеността. Водата (суетата) при 100°С се превръща във всепроникваща пара (истинност).
Мисълта никога не е свободна, нито реакцията може някога да бъде и всяко действие на тази реакция, въпреки че може да изглежда много умно и действено трябва да е идиотска инертност. Мотивът за радост е смъртта на радостта. Нещастието винаги има мотив, всяка сълза е от ума, от времето.
Самосъжалението, споменът, депресията и мъката виреят в почвата на времето. Мъката не е във факта, не в това което е, а в сянката. Фактът няма време, но мисълта за факта има.
Преживяването оставя отпечатък в мисълта, добавяйки още нещо към вече известното. Всяко преживяване, колкото и да е възвеличено, е реакция на познатото, разпознаваемо от познанието на безбройните дни, боклучаво минало. Всяко преживяване помрачава непосредствеността на Живота и влива в паметта своите ограничения и обременености. А в лудия свят на глупавите малки умове книгите, рекламиращи „духовни преживявания” и „атма-саксаткарас”, се продават като топъл хляб.
Но ароматът на „не-преживяването”, на необятността на съществуването е винаги тук. Той не се намира в предизвикващия чувства, емоции/сензация тамян на църквата или храма. Не можете да го уловите и задържите в гниещите ъгли на паметта. Тук е и не може да ви напусне, понеже „вие” с вашата „азност” изобщо не сте тук! Спокойствието и безмълвието е толкова цялостно, сякаш времето е спряло. Тук е, ненадминато в своята сила и красота. Вие трябва да умрете без цел, без мотив, узрявайки и умирайки в един и същи ден, за да се раждате отново и отново. Невинността и младостта са винаги със смъртта, с прекъсването на мисълта. А със смъртта идва тази ненадмината, неизмерима необятност.
Каква е ползата от тези листа, цветя и птици, създаващи звука на тишината? Защо сте толкова полезни за користолюбивото общество, църквите му, храмовете, правителствата и така наречените „религиозни” или „революционни” активисти, включая претенциозните „Симпатизанти на тюлените”? Бъдете напълно безполезни за всякакви подобни ужасии!
Джай безполезност