Послание Вищно Деви Хил Джаму, Индия, 19 октомври 2011г.

Страданието в една песен на Тагор

Dukher Beshey Esheccho Bole

Chaahiyaa Raubo Baudoney Hey.

Няма да се уплаша само защото Ти се яви в облика на страданието! Този, който страда, наистина Те прегръща. Все още бих могъл да Те видя, скрит зад мрака на страданието. Дори внезапно да се изправиш като Смъртта, о Боже, пак ще падна в нозете Ти, за да умра там в сълзи на радост. Ти си добре дошъл да (ме) споходиш като максималното страдание! Пак не ще бъда достъпен за страха под каквато и да е форма!

Сълзите се леят. Нека се леят! Да се счупят костите ми, тъй като прегръщащите Ти ръце са естествено силни! Нека тази ужасна болка покаже, че ме държат красивите Ти ръце! Цялото искане приключи сега, всички думи изчезнаха, просто гледам към лицето Ти в чудо и Мистеря!

Възприятия:

1) Его-структурата не е реална същност! Защото няма дуалност в съставките на съзнанието. Единицата „аз” бе изпепелена в огъня на пасивната здравословна осъзнатост. А Нирвана Шатакам се саморазкрива! Това е фундаментална промяна, която трябва да е много повече отколкото смяна на една ограничена мисловна мрежа с друга.

2) Животът няма предназначение, не е преследване! Той е пасивна и дълбока игра (Лила) на Осъзнатост, която не подбира! Животът е търпение и постоянство докато минаваш през всяка една ситуация с достойнство и без разделния механизъм на мисълта. Животът е Съществуване. Не може да бъде уловен със структурата на егото, която е „не-живот”! Тяло-мозък-памет-мисъл-интелект-ум-его е материален процес. Животът (Чайтаня), свързан в тялото, не е материя! Животът няма посока. Той е Божественост. А дори и да има някаква посока към живота това никога не може да е част от структурата на долнопробния „аз”! Не можеш да гледаш живота. Това, към което гледаш, също е материален процес (мисъл).

3) Животът няма абсолютизми. Животът е Осъзнатост. Умът и неговия продукт обществото проектира така наречените абсолютни „истини” лишени от истинност, като Бог, Не-бог, „системи от вярвания” и много други машинации на пост-лингвистичното себично съзнание, пълно със суета, користни интереси. Тогава ти (умът) признава, че Обществото има право да ликвидира теб (живота) в името на своя интерес. Ето това правят мощните нации, правителства и мафии.

4) Но тогава много по-мъдро е да се ликвидира „азът”, с Тръзъбеца на Шива – Свадхая, Тапас и Ишвара Пранидхан или Самкхя, Йога и Адвайта Веданта. Но за нещастие ние толкова се страхуваме да ликвидираме мисловната структура, наречена „аз”, „аз”, „аз” и „ти”, „ти”, „ти” или „ние”, „ние”, „ние” и „те”, „те”, „те”.

5) Шибенду нито е поласкан, нито е наранен, въпреки че му се случват много неща, като ласкателство и обида, заплаха и несигурност, клеветнически кампании и почтителни комплименти, парични дарения и измами! Не че той е нечувствителен или не забелязва. Вероятно той няма никаква представа за себе си, никакво умозаключение, нито идеен идеал! Той е уязвим, но не раним. Виждайки фалша на представите, строящият представи се разтваря.

Езерото близо до пътя към светилището на майката преливаше и в него имаше хиляди отражения. Но езерото близо до луксозния въртящ се ресторант, където вечеряхме снощи стана тъмно. А небесата бяха отворени и приканващи!

Джай Вишно Деви