Послание Париж, Франция, 16 май 2016 г.

Един скъп и отдаден ученик от Америка споделя своя Свадхая. Той също така споделя едно откровение на известния астрофизик Карл Сейган, което може би е ускорило Свадхаята. Това откровение и Свадхая представляват Послание 317.

Карл Сейган

Бледа Синя Точка:

Едно Видение в Космоса за Бъдещето на Човечеството

„Погледни още веднъж тази точка. Това е тук. Това е домът. Това сме ние. На нея всеки, когото обичаш, когото познаваш, всеки за когото си чувал, всеки съществувал някога, е изживял живота си. Цялата съвкупност от нашите радост и страдание, хилядите тайни религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и търсещ прехрана, всеки герой и страхливец, всеки създател и разрушител на цивилизацията, всеки крал и селянин, всяка влюбена двойка, всички майки и бащи, всяко многообещаващо дете, откривател и изследовател, всеки проповядващ морал, всеки корумпиран политик, „суперстар”, „върховен лидер”, всеки светец и грешник в историята на човешкия род е живял там – на тази малка прашинка плуваща в светлината на един слънчев лъч.

„Земята е една много малка сцена на огромната космическа арена. Помислете си за безкрайните жестокости, които жителите на едно ъгълче от този пиксел (бел. пр. – най-малката частица от светещ екран) стоварват върху едва забележимите обитатели на някое друго ъгълче, колко чести са техните недоразумения, колко нетърпеливи са, да се избиват един друг, колко страстна е тяхната омраза. Помислете за реките от кръв пролети от тези генерали и императори, за да станат те, тържествено и триумфиращо, моментни господари на частичка от тази точка.

-----------------------

"Нашето позьорство, въображаемата ни важност, заблудата, че заемаме някакво привилигировано място във Вселената, са подложени на изпитание от тази точица бледа светлина. Нашата планета е едно самотно петънце обгърнато от огромен космически мрак. В тази наша тъмнина , в цялата тази необятност няма и намек, че помощ ще дойде отнякъде другаде, за да ни спаси от нас самите.

Земята е единственият свят, за който се знае, че е приютил живот. Няма никъде другаде, поне не в близкото бъдеще, където нашият вид би могъл да мигрира. Да посети - да. Да се засели – засега не. Харесва ли ни или не, за момента Земята е мястата, където сме се установили.

Смята се, че астрономията е преживяване, което те прави смирен и изгражда характера. Няма, може би, по-добра демонстрация за безумието на човешката самонадеяност от този отдалечен поглед към нашия малък свят. За мен той провокира нашата отговорност да се отнасяме по-добре един към друг и да съхраняваме и се грижим за бледата синя точица - единствения дом, който някога сме познавали.”

---------

Свадхая:

Най-вече, след отбелязаното изречение – „В тази наша тъмнина” – това тяло усети чувството за задушаваща самота, предизвикано от ума. Проникновението знае, че животът не се интересува от смисъла – животът е само, за да бъдеш, а не да ставаш. Умът поддържа мита, че трябва някак си да има смисъл, реална причина да се живее. Оттам съответно, зловредният ум поражда депресия и отчаяние, бързане и тревоги заради това, което трябва да бъде. Това хвърля сянка върху простотата и приемането на това което е, и така създава конфликт между нас и всичко в света около нас. Умът прахосва цялото ни време,отредено за живот, за да се спасява или чрез драматични избавления, дълбокомислени обяснения, някакви дребни претензиозни Гурувци, или някакви библейски пробуждания от „горящия храст”.

Това тяло е виждало всичко това да се случва съвсем наскоро - през последните няколко месеца. Да се позволи на ума да подхранва растящото отчаяние от безсмислието (на съществуването) води до порочния кръг на апатия и бездействие. Изглежда, че това може да продължава седмици, месеци, дори години.

Но в мига, в който „се подредим в една линия” с живота, с естествените сили, които чакат търпеливо отвъд замъгления ум – в същия този миг сякаш се случва моментална промяна, при която въпросите за смисъла и стремежът за спасение отпадат. Цялата несигурност и фалшивите условности се изместват встрани, когато се възцари естествения ред. Тази трансформация, изглежда, се случва незабавно, въпреки че това тяло не я забеляза докато не изминаха няколко дни (т.е. досега). Поглеждайки назад днес, след като е изминала една седмица, за толкова кратък период са се случили толкова големи промени. Посоката няма значение, защото има просто движение, няма вече инертност. Само движението е достатъчно. Ако погледна във всички сфери – физическа, умствена, емоционална, финансова, вътрешна (вътре в себе си) и външна среда – очевидно е, че промяната е универсална във всички аспекти на съществуването. Така че, сега е сигурно, че ще се случват събития и ще се извършват дела. Не е моя работа да спекулирам какво ще се случи! Докато съм в това, което е живот(ът), всичко ще разцъфтява от момент към момент. Но уви, колко лесно е да забравиш това проникновение и да останеш да се забавляваш в глупавата дейност на „Аз”-а.

Джай Джо