Послание Москва (Русия), 7 септември 2008 г.
За адът, оковал човечеството – тази разделна психика, наречена „аз”
Съществува социалният договор или споразумение да отстъпиш част от свободата си в замяна на облагите и житейските удобства в едно уредено общество. В различните общества съществуват различни структури на власт и управление и тези различия пораждат конфликти, завист, идеология, гонения, политици и търсене на власт. Търсенето на свобода или нейното частично отстъпване или нейните модификации – всичко това произтича от ограниченията и принудите на „аз”-а и неговите себични дейности в нескончаемите му претенции и преследвания. Проектирането на илюзията „аз” от основните запаси на разделното съзнание е човешкото обуславяне, което увековечава и запазва всичките парадокси, предразсъдъци, принуди и замърсявания в човешката психика. Свободата, която „аз”-ът притежава, е сводобода единствено за външно пригаждане или частично разкрасяване на оковите му. Свободата на „аз”-а в крайна сметка води до войни и масови убийства под лозугите на национализъм, религии, гурувци, секти, култове и на други политически мафии. Знанието, което трупа „аз”–ът не може да освободи, но може да създаде други робства. Например в тази страна Марксистките идеали са заменили за хората игото на царете с игото на Сталин и неговата шайка. Така наречената политическа свобода, наложена от „аз”-а на идеолозите на Ганди в Индия, накрая е завършила с безобразна експлоатация от корумпирани политици и бюрократи. Свободата, формулирана от „аз”-а, е глупава и плиткоумна, така че не може да донесе радикална трансформация в човешките същества.
Абсолютната и най-дълбока свобода е свободата на отдаването! Но мрежата от ограничения и принуди на „аз”-а не позволява на хората да бъдат достъпни за безусловната свобода на отдаването. Липсата на свобода е най-значителната предпоставка за нещастието, болката, мъката и страданието на човешките същества. Свободата да се отдадеш предполага пълно себеотричане и отхвърляне на фалшивия вътрешно-психологически авторитет („аз”). Това не означава зависимост от писания или духовни шарлатани, книги или популистки идеи на претенциозни парамаханси, махариши и други рекетьори. Моля разберете, че когато някой казва „Аз съм се отдал”, той всъщност е открил някого, някаква идея или нещо, от което да зависи психологически. Ако някой казва „Аз съм свободен”, то той не е свободен, защото „аз”-ът сам по себе си е робство. Свободата е в простото виждане, без да се позволява видяното да бъде обхванато в мисъл или интерпретирано с думи. Мисълта е истински подлец и деспот, който блокира възприятието и осъзнаването, с което поражда игото за човека. Отхвърлянето на всички ставания води до необикновена свобода. Да си свободен да се отдадеш е да бъдеш истински религиозен. Което значи да не си ограничен от разделителните импулси на психиката си, а да бъдеш неразделна част от и отзивчивост за целостта на Живота.
Този, който е наистина свободен, е способен да обича. Има един вид любов, която е чисто излъчване, жива сила произлизаща от вътрешното себе, лишена от дуалност. За да се роди такава любов, човекът трябва да бъде свободен, което значи, човек, който действа, не някой който реагира, а някой който е разбрал и трансцедентирал всички видове ограничения и зависимости, всякъв вътрешен и външен авторитет.
Джай Отдаване