Послание Париж, Франция, 5 юли, 2014 г.

Епилог на послание 282

По време на лекциите, преди посвещение обичайно се задава въпроса: „Как аз мога да съм свободен от обусловености?“ и обикновено отговорът е, че въпросът, който следва да се зададе, е не как, а кога. Защото „как?“ е възможен, когато субектът и обектът са различни, а на въпроси като „как човек кара кола?“ може да се отговори и да има научаване, но когато субектът и обектът са едно и също, това е неприложимо. Следователно, въпросът не е дали аз имам обуславяне, а в това, че този феномен „аз“ сам по себе си е обусловеност и по този начин самият въпрос „Как аз мога да съм свободен от обусловености?“ няма никакъв смисъл.

Но послание 282 показва, че има „как“. Механизмът за отпадане на обусловеностите – или поне освобождаването от задушаващата им хватка (и предизвикания от това стрес) – е чрез правене на крии, което помага да се предотврати отделянето на отровни и предизвикващи стрес вещества от амигдалата. Важното тук е, че криите, правени чрез една част от тялото, всъщност въздействат на амигдалата по същия начин, както човек си помага с ръка, за да си почеше с нея главата. В случая умът не се опитва да поработи върху себе си.

Един млад криябан от Варанаси, в състояние на Енергията на Разбирането, сподели следната информация по същото време, когато се пишеше послание 283. Споделяме я с всички.

„Има едно телвизионно предаване по канал Нешънъл Джиографик (National Geographic), наречено „Игрите на мозъка“ („Brain Games”). Това предаване показва как мозъците ни са обусловени и как, много пъти, тези обусловености стават причина за нашите т.нар. проблеми. Имаше един епизод, (който разказваше) за нашето възприемане на времето, и докато четеше посланието на Гуру за човешките обусловености, това тяло пожела да сподели информацията, получена чрез предаването.

Всичко, възприемано от сетивата, първо се изпраща към мозъка, който обработва входящата информация преди да изпрати отговор обратно. Макар да си мислим, че възприемаме всичко мигновено, всъщност има едно закъснение във времето от една десета от секундата, за да се регистрира (информацията) и да се отговори. За да компенсира това, мозъкът прави постоянни прогнози какво е възможно да се случи след тази една десета от секундата. При нормални обстоятелства това закъснение може да изглежда нищожно, но за един военен пилот, който лети със свръхзвукова скорост 1000 км/ч, това забавяне може да означава разликата между живот и смърт. Следователно, способността да предвиждаме е от жизненоважно значение за оцеляването ни. По тази причина мозъкът е много обигран и е обусловен да се справя с „какво трябва да бъде“. Тази обусловеност е добра при техническите въпроси, но когато тя навлезе в психологическата сфера, започват всички проблеми, които са разгледани в посланията от Гуру.

Мозъкът изразходва 40% от целия кислород, използван от тялото при дишане - най-много от всеки друг отделен орган в тялото. Обаче, дори тогава мозъкът не може да работи с пълния си капацитет. За да използва наличния кислород по най-икономичния начин, мозъкът се самонастройва към някои ситуации, които често се повтарят, за да се избегне енергоемката му работа. По този начин мозъкът използва това настройване като техника за съхранение на енергията.

Ако осъзнаем нашата обусловеност, вместо да сме обусловени от собствената си обусловеност, можем да разберем кога тя е необходима и кога не е. Това е феноменът Свадхая в човешкото тяло. Например, ако сме погълнати от мисълта за „какво трябва да бъде“, когато не е необходимо, то това е загуба на работен капацитет на мозъка. Така както затваряме ненужните приложения, за да освободим процесора на компютъра, един такъв мозък, който улавя ненужните приложения, ги затваря автоматично, за да отговори на по-важните и належащи въпроси. Такъв мозък живее с адекватни отговори, а това се случва с Крия Йога.

Освен това, както мозъчната активност се определя от използването на кислорода, чрез пранаяма тялото успява по някакъв начин да увеличи съдържанието на кислород в кръвта и ефикасно да се освободи от излишния въглероден двуокис. Това помага на мозъка да работи с увеличен капацитет и води до един цялостен подход към ежедневния живот. Вместо условни рефлекси, такъв мозък може да отговаря на предизвикателствата адекватно, от момент към момент. Може би поради това криябаните откриват, че разделните дейности спадат значително след правилна пранаяма. Следователно, криите са жизненоважни. Също толкова съществено е да се храним здравословно и да се въздържаме от навици като пушенето, за да можем да водим един цялостен живот, с правилни и адекватни отговори, вместо да се въвличаме в обусловени и неадекватни реакции”.

Джай Крия, Джай Криябани