Послание Газиабад, 14 декември 2007г.

Епилог на Послание 128

Първоначално Гуру продиктува Послание 128 от Австралия. Той помоли ученика да го напише като послание. Когато Гуру пристигна в Индия, ученикът все още не бе го сторил, защото в тялото му нямаше разбиране. Ученикът помоли Гуру да повтори историята и нейните поуки и записа, доколкото можа всичко, след което изготви чернова и я изпрати на Гуру в Париж. В тялото му все още нямаше разбиране и Гуру до голяма степен пренаписа посланието и накрая то бе изпратено на 9 декември 2007 г. По това време в тялото на ученика все още нямаше разбиране. По телефона Гуру го помоли да му пише за посланието, но в тялото на ученика нямаше нищо и съответно на 9-ти (декември) не можа да напише нищо.

На другия ден без да бъде търсен, неочаквано се е случил взривът и ученикът писал ли писал в екстаза на избухването. Гуру се обади от Париж, тъкмо когато ученикът бил приключил с писането и като дете, говорещо на баща си, той нетърпеливо му каза: „Сега разбирането се случи.”

Гуру чу какво е написал ученикa и го помолил да го пусне като „Епилог на Послание 128”.

Тук е споделен този взрив, който не беше резултат на моментален проблясък, но се е събрал в няколко вербализирани изречения! Джай Гуру, Джай Гуру, Джай Гуру!

Човешкият интелект съществува в едно от двете състояния – или под контрола на ума или в интелигентността. Съответното състояние, в което съществува, предопределя дали човешкото същество е в робство или е свободно.

В човешкото същество умът е продуктът на влияния и обуславяне и тяхното затвърждаване чрез различни преживявания. „Психиката” е този ум, който не е живот. Животът е естествено интелигентен (Чайтаня) така, както огънят е естествено горещ. Умът е глупостта, тъй като е разделянето от живота. Обуславянето е психологическата регистрация на случки и събития в психиката и задълбочаването му, видоизменяйки същността на съзнанието. „Бхагават Гита” разглежда този процес на обуславяне като Гуни, които са съдържанието на разделното съзнание. Гуните са тези които действат, но фалшивата проекция откъсната от полето на гуните, наречена „аз”, си въобразява, че „той” действа. Това разделение в съзнанието е мъката на човечеството! Това разделяне поддържа гуните и не позволява на човешкото същество да се отърве от тях. Така целият живот се пропилява в преформулиране и премоделиране на обусловените рефлекси!

Когато интелектът е под контрола на Гуните, човешкото поведение се направлява от тях. Реакциите на различни стимули са просто отражение на гуните или обусловеностите.

Интелигентността е Живот. Тя е Чиста Енергия – истинският Бог. Тя функционира самостоятелно, без никаква цел или мотив. Мотивите произлизат от човешките особености (гуни), като страх и алчност, които също така произвеждат Бог/ове.

Чрез добродетелта на виждането на всичко това, разделението в съзнанието изчезва незабавно и святата интелигентност започва да действа. В това състояние във вътрешното съзнание няма две, тъй като вече се е случила трансформация, претопяване. Това е свободата от ума, от времето. Интелектът тогава функционира в адекватни отговори, не в очаквания и реакции. Бхишма бил този, който изпял „Вишну Сахасранам” (Хилядата имена на не-назовимото) на Юдхищир.

Джай Гуру