Послание Звенигород (край Москва), Русия, 17 юни 2014 г.
Човешки обусловености – втората.
Сега, нека да разгледаме и поразсъждаваме заедно върху нашата обусловеност по отношение на „Времето“ и да я наречем „втора“. Тук също трябва да имаме цялостно Осъзнаване и перспектива на интегриране/обединяване (Йога) – а не разпръснатите разпокъсани умствени начинания, които се наричат Вийога.
Ние сме тежко обусловени от времето. За да изпълняваме ежедневните си задължени, ни трябва време. За да придобиваме технически знания, ни трябва време. За да организираме и извършваме големи технически проекти, ни трябват месеци и години. „Аз-а“ е продукт на времето. Цялото минало взето заедно е „аз“. Всички преследвания и планове за бъдещето, взети като цяло, са също „аз“. „Аз“ е време. Времето е „аз“. Отново, няма две! Това „аз“, като време, също е полезно при техническите въпроси. „Аз“-ът е координаторът на цялото техническо знание, което той е получил за различните си нужди в различни ситуации. Така, в практическия и техническия свят, „Аз“-ът като време функционира елегантно и ефективно.
Сега, има ли някаква полза от „аз“-а като време във вътрешното съществуване? Какви са съставките на „аз“-ността, които съставляват/изграждат центростремителното психологическо съзнание? (Сега не говорим за гореспоменатите центробежни технически аспекти на съзнанието). Нека по-долу заедно да разгледаме тези съставки една по една.
1. Желание за сигурност, наричано амбиция (едно добро име за алчност, придобиване, натрупване и изобилие от всякакви притежания и колекции. Всички видове искане, получаване и грабене.)
2. Страх от несигурност и съпътстващите го болка, агония, тревога, опасения и вълнения. Страх, че може да не получиш онова, към което се стремиш. Страх да не изгубиш това, което имаш.
3. Агресия, гняв, омраза, антагонизъм, завист, чувство на безизходност.
4. Вина,лековерие, търсене на благодарности и възхвали от всякакъв вид.
5. Зависимост от системите от вярвания, заради утеха и сигурност.
6. Поддържане на всякакви представи за себе си и другите, които водят до изолация, чрез трупане на различни ласкателства и обиди и предизвикване на пълна бъркотия в сферата на взаимоотношенията.
Възможно ли е да се видят и разберат всички посочени по-горе умствени замърсявания незабавно, без намесата на време, което означава без „аз“-ността, защото „аз“-ът е време и „аз“-ът също е цялото това замърсяване?
Но културните наслагвания и обусловености казват, че трябва да си отделите време, за да видите и разберете цялото това замърсяване като отидете при този гуру и прочетете тази книга, като правите това или онова, за да сложите край на всичко това; за да станете просветлени!
Възможно ли е да се види, че тук времето е пречка? Тук, то трябва да е внезапно разтърсване от светкавица (радост от разбирането на живота) от небето (его-празнотата) към гората (от умствени разделения) във вътрешното съществуване, за да го опустоши напълно.
Незабавната свобода от времето, от „аз“-ът, е най-голямото просветление! Отделянето на време е насърчване на егото-„аз“.
Джай Незабавност