Послание Париж, Бъдни вечер, 24.12.2012г.

Тайнството на осъзнаването на Христос в абсолютна свобода

1) Нашето разделно съзнание е замаяно и двулично. То не възприема измерението на неразделното осъзнаване на Христос, което е Божественост. То линее и се върти в залитанията на т.нар. „религиозна осъзнатост” под знамето или лозунгите на някои „братства” като Мюсюлмански братя и др. Дълбоката религиозност е истинското Божествено братство или Човешко братство, независимо от всички повърхностни различия. Сепаративните братства са в преследване на скверната игра за надмощие и нямат разбиране за светостта на холистичната осъзнатост на човека.

2) Човек може да си купи удоволствие от пазара, на определена цена. Но блаженството от щастие не може да се купи. Удоволствието е обвързано с времето. Но блаженството съществува в абсолютната свобода от психологическото време на ставането (да бъдеш нещо). За разлика от удоволствието, блаженството няма каквато и да е подбуда! Блаженството идва неканено и нечакано. Шумът и жестокостта на ума никога не могат да се докоснат до блаженството на не-ума! Движението на медитацията е блаженство. Любовта е познанието на сърцето. Любовта – не примамката за повече – е благословията на Живота.

3) Цялото внимание към какъвто и да е феномен е пълната тишина – подем на енергията! Чуйте това, разберете това, без каквото и да е тълкуване или сравняване с някаква предварително формулирана идея. Няма никакво „себе” или „аз”, който внимава! Това внимание, тази тишина, е медитацията; това е Христовата осъзнатост в пълната свобода, без никаква намеса от страна на осъзнаването на „аза”.

4) Когато човек слуша звука от кучешки лай или плача на дете или нечий смях или звъна на църковните камбани, той се носи по него! И звукът го пренася през долината и отвъд хълма! Човек не е отделен от звука! Христовото осъзнаване е краят на това разделение. То не е следствие от някакво действие или стремеж или желание!

5) Възприемането без намесата на възприемащ означава да се беседва задушевно с висините и дълбините на необятното осъзване на Христос. Това не е някакво изживяване. Това е жизнена енергия и истинност, която се простира без ограничения. Каква е ползата от подобна осъзнатост? Няма никаква полза – само пълно тайнство! Може би то отваря портата към Неизчислимото и Неизмеримото.

6) Култивираното усещане за Христос на свещениците или на т. нар. религиозни хора не е Христово осъзнаване. В усещането има избор и противоречие, дължащи се на непрекъснатостта на разделния психичен „аз”. В Осъзнатостта има Свобода или Мокша.

7) Осъзнаването на Христос съдържа цялостна, коренна промяна в разделния ум. Тази осъзнатост е свобода от робията на цялото взето назаем знание и по този начин То знае какво е Свещено.

8) Няма никакво търсене на себереализация или властна самонадеяност в осъзнаването на Христос.

9) В осъзнаването на Христос най-крайното се случва незабавно, но за това най-крайно няма символ; то не е от никакъв свещеник, от никакъв Бог!

10) Усещането за Христос е култивирана работа, но осъзнаването на Христос е разбиваща мълния – то е отвъд всички мисли и чувства.

11) Осъзнаването на Христос не е индулгенция за самосъжаление или страдание, като се държи един човек разпънат повече от две хиляди години. Плачещият в черква може да намери отговор, но този отговор е ехо на себето – съжалението в неговото сепаративно проявление. Молитвите може да са самохипнотизиращи, самоизолиращи и разрушителни. Отговорите на молитвите са условни рефлекси от миналото, от познатото.

Осъзнаването на Христос е Йога.

Усещането за Христос е „аз-ност.

Джай осъзнаване на Христос