Послание Париж, 5-ти април, 2008 г.

Любов, извираща от дълбините на един отдаден калифорниец

Най-скъпи Гуруджи,

Със сълзи на очи прочетох хубавото ти писмо (имейл).

Толкова съм щастлив, че ишиасната болка е намаляла в тялото на Гуруджи!!

Благодаря ти за приятелството и състраданието; в това страдание и тъга ми бе напомнено, че има толкова много Любов!

Това тяло жадува, че въпреки ума Милостта ще се прояви чрез лечение и хармония.

Получаването на имейл от теб е като получаването на топлината от слънцето.

Една птица може да пее само от благодарност. Тази поема дойде. Изпратена е с любов и отдаденост.

РАЗДЯЛА

I

Ако не съм близо до теб;

Ще пропътувам най-голямото разстояние,

ще изкача най-високия връх,

ще преплувам океана,

о, Велики, за да докосна свещените ти нозе!

Ако не те видя;

ще издигна най-големия символ

и в твоя чест ще построя най-святот място.

Колко и дълго да чакам? Колкото и голяма да е болката?

О, Велики, ще направя повече, за да съзра твоето лице ...

Аз ще пея твоята Песен;

ще произнасям твоите Имена...

О, Велики; ще стана твоят най-голям светец...

II

Живял съм и съм умирал хиляди пъти;

удоволствието, болката, върха на познанието;

десетки хиляди мечти в един сън...

Преследването, безкрайната битка...

О, Велики, защо тогава не почивам в твоите нозе?

Жадувал съм за Вечния Живот

И песента беше сладка, и танцът съблазнителен.

Храмове съм строил и свещеници съм изхранвал

и светове съм завземал и грешници убивал.

О, Велики, тогава защо не съм видял лицето ти?

Пропътувал съм хиляда пътеществия...

Пял съм твоята песен; в живота, в смъртта.

Къде си ти, Велики, о, Светец на светците...

III

О, Сън на сънищата,

О, Мит на митовете,

сърцето ми бе съкрушено,

сърцето ми бе възкресено,

когато всичко бе видяно,

когато всичко бе казано;

когато ти отговори:

Аз бях Песента, която пях,

Аз бях Океана, който някога пропътувах,

И аз бях Раят, който някога боготворях!

Джай Гурупроцес

Скъпи отдадени,

В твоята медитативна празнота, каквото и да е вербалното изразяване, няма разделение и затова няма дихотомия между Гуру процеса и феномена на отдаването, защото цялото идентифициране е изчезнало! Медитацията, случваща се в тялото ти, е празнота. През деня празнотата все пак използва миналото като мисъл. Но през нощта сънят е изпразването от всички вчерашни дни и ти като живот се докосваш до това, което е вечно!

Джай Гуру, Джай Отдаден