Послание Париж, 28 юни, 2006
Върху Самадхи
Самадхи (Сама + Адхищан) е съвършенството и добродетелта в енергията на
равновесието. Това е крайното разбиране в едно човешко същество, което е било
напълно освободено от неискреността на търсенето и ставането, които се
извършват непрестанно в разделното съзнание на тялото.
Самадхи не е изкуствена кома, предизвиквана от рекетьорите на духовния пазар
чрез всякакъв вид самохипнотизиращи трикове, както и чрез наркотици. Тирадите
от измами, лицемерие и халюцинации, които бълва някой излязъл от кома
шарлатан, се слушат от „духовните кандидати” около него с „преданост”. И
тези кандидати за духовност в своето огромно объркване вярват и си представят,
че се извършва едно дълбоко обяснение на голяма „духовна истина”!
В Самадхи стимулът и отговорът в съзнанието стават едно-единно движение, тъй
като процесът на разделение, който нормално съществува в него (и който е
толкова необходим и полезен в техническия свят) остава в покой. (Помнете Исус:
„Това е движение и покой!”)
Самадхи е живот, както и смърт, тъй като тези неща не са две. Животът и
смъртта са неотклонно съединени в Самадхи. Това не е решение, взето от умора
или отчаяние. Това не е резултат на безсъзнателно желание за Самадхи. Това
Самадхи е истинската същност на живота и то не изчезва дори когато тялото
изпълнява определените му всекидневни задачи.
Самадхи не е нещо, призовано от разделното съзнание за неговото удобство и
измислена сигурност. Има „Свамита” и „Хамси”, които ядат вкусни сладкиши
въпреки диабета си и изпадат в „Самадхи”! Има и други „просветлени” хора,
които пушат „чхелам”*, за да бъдат в „Самадхи”! Самадхи се случва с
изключителна интензивност и безвъзвратност. За него не съществува заместител.
То се случва не поради криите, но въпреки криите ! Няма нищо, което вие (умът)
можете да направите или да не направите, за да го предизвикате. Самадхи е
напълно независимо, автономно. То не се подчинява на нечий призив или команда.
Няма творчество ако Самадхи не отнесе всички неща, които разделното съзнание е
събрало заедно, за да предпази егоцентричното си съществуване. Самадхи не е
маска, покриваща, скриваща някаква реалност.
Самадхи е същественото, а не какво има в Самадхи. Има виждане само от Самадхи.
Всички добродетели, не социалната моралност и почтителност, произлизат от
него. Любовта идва от Самадхи, иначе това не е любов. Самадхи е фундаментът на
добродетелността. То е тишина без нито едно семе на разделното съзнание. То е
краят на всички краища. То е краят и началото на всички неща.
Самадхи не може да повтори само себе си! Само паметта и нейната функция на
спомняне могат да повторят това, което е било. Споменът за Самадхи не е
Самадхи. Паметта е „азът”. Само пластмасовите цветя могат да се повтарят и
произвеждат. Реалните цветя са свежи и уязвими.
Каквото ще да прави, мисълта не може да доведе до Самадхи. Мисълта, чрез
осъзнаване на самата себе си без каквото и да е вмешателство от страна на
„мислителя”, трябва да затихне със свой собствен акорд без обещанието на
някаква награда или сигурност. Мисълта, разбирайки собствените си дейности,
явни или скрити, се взривява в не-мисъл. Това е Самадхи, Интелигентността,
Кришна. Не Кришна от сектата на „Харе Кришна”! Без Интелигентността Кришна
е само самозаблуждаване, самохипноза, които нямат абсолютно никакво значение,
Няма интервал между сега и Самадхи; никога няма „през това време” с многото
му ментални начинания. Самадхи е състояние, когато всички избори изчезват!
Преминаването отвъд конфликта във всички негови варианти е Самадхи. Самадхи е
взрив, нито причинен, нито пресметнат. Действието от Самадхи не е
наподобяване или сравняване. Липсата на конфликт на всяко ниво на човешките
взаимоотношения е същността на Самадхи.
Нирмананмоха Джитасангадоша
Адхяатманитя Внибритта Катах
Дандаирвимукта Сукхадукхасангнаир
Гаччхантямудхах Падамабяям Тат
Nirmanamoha Jitasangadosa
Adhyatmanitya Vinibritta Kamah
Dandairvimukta Sukhadukkhasangnair
Gachchhantyamudhah Padamabyayam Tat
Бхагавад Гита (15:5)
* Популярен индийски наркотик, пушен от някои „гурута” с дълги коси и бради, претендиращи, че са просветлени.
ДЖАЙ САМАДХИ