Послание Париж, 28 юни, 2006

Върху Самадхи

Самадхи (Сама + Адхищан) е съвършенството и добродетелта в енергията на

равновесието. Това е крайното разбиране в едно човешко същество, което е било

напълно освободено от неискреността на търсенето и ставането, които се

извършват непрестанно в разделното съзнание на тялото.

Самадхи не е изкуствена кома, предизвиквана от рекетьорите на духовния пазар

чрез всякакъв вид самохипнотизиращи трикове, както и чрез наркотици. Тирадите

от измами, лицемерие и халюцинации, които бълва някой излязъл от кома

шарлатан, се слушат от „духовните кандидати” около него с „преданост”. И

тези кандидати за духовност в своето огромно объркване вярват и си представят,

че се извършва едно дълбоко обяснение на голяма „духовна истина”!

В Самадхи стимулът и отговорът в съзнанието стават едно-единно движение, тъй

като процесът на разделение, който нормално съществува в него (и който е

толкова необходим и полезен в техническия свят) остава в покой. (Помнете Исус:

„Това е движение и покой!”)

Самадхи е живот, както и смърт, тъй като тези неща не са две. Животът и

смъртта са неотклонно съединени в Самадхи. Това не е решение, взето от умора

или отчаяние. Това не е резултат на безсъзнателно желание за Самадхи. Това

Самадхи е истинската същност на живота и то не изчезва дори когато тялото

изпълнява определените му всекидневни задачи.

Самадхи не е нещо, призовано от разделното съзнание за неговото удобство и

измислена сигурност. Има „Свамита” и „Хамси”, които ядат вкусни сладкиши

въпреки диабета си и изпадат в „Самадхи”! Има и други „просветлени” хора,

които пушат „чхелам”*, за да бъдат в „Самадхи”! Самадхи се случва с

изключителна интензивност и безвъзвратност. За него не съществува заместител.

То се случва не поради криите, но въпреки криите ! Няма нищо, което вие (умът)

можете да направите или да не направите, за да го предизвикате. Самадхи е

напълно независимо, автономно. То не се подчинява на нечий призив или команда.

Няма творчество ако Самадхи не отнесе всички неща, които разделното съзнание е

събрало заедно, за да предпази егоцентричното си съществуване. Самадхи не е

маска, покриваща, скриваща някаква реалност.

Самадхи е същественото, а не какво има в Самадхи. Има виждане само от Самадхи.

Всички добродетели, не социалната моралност и почтителност, произлизат от

него. Любовта идва от Самадхи, иначе това не е любов. Самадхи е фундаментът на

добродетелността. То е тишина без нито едно семе на разделното съзнание. То е

краят на всички краища. То е краят и началото на всички неща.

Самадхи не може да повтори само себе си! Само паметта и нейната функция на

спомняне могат да повторят това, което е било. Споменът за Самадхи не е

Самадхи. Паметта е „азът”. Само пластмасовите цветя могат да се повтарят и

произвеждат. Реалните цветя са свежи и уязвими.

Каквото ще да прави, мисълта не може да доведе до Самадхи. Мисълта, чрез

осъзнаване на самата себе си без каквото и да е вмешателство от страна на

„мислителя”, трябва да затихне със свой собствен акорд без обещанието на

някаква награда или сигурност. Мисълта, разбирайки собствените си дейности,

явни или скрити, се взривява в не-мисъл. Това е Самадхи, Интелигентността,

Кришна. Не Кришна от сектата на „Харе Кришна”! Без Интелигентността Кришна

е само самозаблуждаване, самохипноза, които нямат абсолютно никакво значение,

Няма интервал между сега и Самадхи; никога няма „през това време” с многото

му ментални начинания. Самадхи е състояние, когато всички избори изчезват!

Преминаването отвъд конфликта във всички негови варианти е Самадхи. Самадхи е

взрив, нито причинен, нито пресметнат. Действието от Самадхи не е

наподобяване или сравняване. Липсата на конфликт на всяко ниво на човешките

взаимоотношения е същността на Самадхи.

 

Нирмананмоха Джитасангадоша

Адхяатманитя Внибритта Катах

Дандаирвимукта Сукхадукхасангнаир

Гаччхантямудхах Падамабяям Тат

Nirmanamoha Jitasangadosa

Adhyatmanitya Vinibritta Kamah

Dandairvimukta Sukhadukkhasangnair

Gachchhantyamudhah Padamabyayam Tat

Бхагавад Гита (15:5)

 

* Популярен индийски наркотик, пушен от някои „гурута” с дълги коси и бради, претендиращи, че са просветлени.

ДЖАЙ САМАДХИ