Послание Париж, 28-ми декември 2007г.

СУФИ ВЗРИВ

На Рахбар,

На Рафикей Сафар,

На Джаней Кис Рахпар,

Рауан Ное Гайе Хай Хум!

Ис Бекхути Ки Халаат Мей,

На Джаней Кийон, Кхуда Хи

Хо Гайе Хай Хум!

 

Без никакъв придружител и водач и без никаква посока или мотив, аз (Животът) се отправих на възхитително пътуване без предварително указание или абстракция. И в тази пълна и безкомпромисна без«аз»ност «аз» се учудих как се взривих в блажената божественост!

 

Странно е, че тези суфи взривове все още са достъпни въпреки робството и товара на заслепяващите системи от вярвания на една общност, която произвежда такива изключителни фанатици и луди фундаменталисти, които се въвличат в ужаса и опустошението на необуздан тероризъм и убийства в името на исляма (коeто всъщност означава мир) под влиянието на зверско промиване на мозъците на мулли и имами, които обещават Бог и «луксозен и спокоен живот на удоволствията» в рая!

 

Когато пионерът на суфизма, Ал-Халидж Али Мансур, е бил убит по най-брутален начин от неговите сънародници и едноверци, защото се взривил в Адвайта-Ведантическото измерение на Интелигентността (Чайтаня) с неговия свещен рев на Анал Хуг, се e очакваlo, че със суфизма е свършено веднъж завинаги. Но той все още е жив – такъв е божествения потенциал на edno невинно човешко съзнание, свободно от замърсяванията на обуславянията и други културни вложения.

 

Живейте не в порочната работа на илюзията «аз», но в мъдростта на наблюдаването без дихотомията между наблюдаващия (субект) и наблюдаваното (обект) във вътрешното съзнание. Тази основна недуалност се усилва в дълбоко движение на мутация, в която разделителният процес в психиката «аз» е спрян, разтваряйки своята крайна алчност и задоволство, отстоявани като «Бог» или «рай». Тогава Непознаваемото съществува като огромната празнота на свещената цялост отвъд всички Гита, Коран, Завет – стар или нов!

ДЖАЙ СУФИЗЪМ