Послание Варанаси (Индия), Ден на Републиката, 26 януари 2006 г.

САНКХЯ ВЪЗПРИЯТИЯТА НА МАХАРИШИ КАПИЛАЧАРИЯ

Санкхя предлага на човечеството изключително дълбоко разбиране (не

интелектуални разработки), кoето наистина има силата да предизвика радикална

промяна във въплътеното съзнание на човешките същества, като ги освобождава

напълно - без каквато и да е следа от фрагментация. Фрагментациите са резултат

на основно неврологично заболяване в човешкото тяло, което подбужда и

насърчава непрестанното лутане между противоположностите, изборите,

класификациите и конфликтите, дилемите и деленията, изобилстващи на всяко ниво

от човешките дела, вследствие на феномена на разделение в съзнанието.

Възприятията на Санкхя са толкова голямо освобождение от

фрагментациите на въплътеното съзнание, че Махариши Капилачария – пионерът,

установил хода, на тези възприятия, великият древен мъдрец на Баратварша

(Индия) – от тази част, която сега се нарича Западен Бенгал, се появява като

едно от хилядата имена на Неназовимото (Вишну Сахасранам, виж Послание 63,

стих 57, 1-во или 531-во име в общия списък). Дори днес, за да се почете този

велик мъдрец, всяка година на Макар-Шанкранти (14 януари) се провежда

“Ганга-Саагара Мела” (голямо събиране на много хора, събор) в Западен Бенгал

– там, където свещената река “Ганг” се влива в океана (Саагар), известния

“Бенгалския залив”. Махариши Капилачария (познат също като Капил Муни) е

живял близо до това сливане на “Ганг” (реката) и “Саагар” (океана).

Възприятията на Санкхя трябва да се случат в тялото, в кръвните клетки

и костния мозък. Тези възприятия не са интелектуалните забавления и вълнения

на философите с техния собствен, ограничен свят от идеи и изводи. Тези

възприятия принадлежат на живота и неговата свобода в енергията на

разбирането, което не е построения на предположения, те не принадлежат на

игрите на ума с неговото търсене на възхвала и възнаграждение. Истините на

Санкхя трябва да бъдат преоткрити от всеки един, а не да бъдат повтаряни като

идеи. Идеята е “азът” и следователно е лъжата! В света на концепциите и

техниката истината може да се повтаря и това да помага, но не и в областта на

съзнаващото и преобразяващото разбиране. Проницателността на древноиндийското

Разбиране поставя Санкхя-Йога-Веданта на по-висше ниво от

Вайшешика-Миманса-Няя, понеже първата преодолява ограничението на разделното

съзнание и неговата структура от знания, преживявания, мотиви и логика.

Действителността е съществуване и любов, не опитност и логика. Унесът в

приеманията и предписанията на ума не е осъзнаване на действителността.

Петте сетивни органа (очи, уши, нос, език и кожа) могат да

функционират като пет “Танматри”, а също и като пет “Джанендрии”.

“Танматрите” са живи, сетивни възприятия - просто дразнител, трептене в

телесния апарат. Например очите като “танматра”, като изображение в

ретината, не виждат никакво разделение в цветовете (нито дори черно или бяло),

не виждат никаква дълбочина или разстояние или време като измерение. Намесата

на паметта с нейното образуване на образи, назоваване и категоризиране е

началото на ролята на очите като “Джанендрия”. Тази намеса е непредубедената

и интелектуална функционалност на сетивния орган око, без предразсъдъци и

превземки. След това културата, обичаите и обуславянето, налагат

класификацията за приятно или неприятно, харесване или неприязън,

предпочитание или омраза, оправдаване или осъждане с психологически остатъци и

утайки. Тогава изопачаването на “Джанендрия” започва да изгражда структурата

на преживяването (ума) ведно с вулгарността на суетата и себичния интерес! В

непредубедената структура на паметта “азът” съществува съвсем просто, като

средство за справка и координатор, докато в предубедената структура от

преживявания “азът” вплита себе си като средство за отстояване и

продължаване на егото с всички усложнения и конфликти. В структурата на

паметта на “Джанендрия” има адекватен отговор, а след това тишина, но в

нейната структура на преживявания има настойчива реакция и последващо вълнение

на разделението. Категоризирането е интелект, изборът е ум и конфликтът е его.

По същия начин ухото като “танматра” не харесва човешката музика повече

отколкото животинските звуци, но като “Джанендрия” го прави. Езикът като

“танматра” не разграничава горчивото от сладкото, но като “Джанендрия”

харесва повече сладкото отколкото горчивото и т.н.

Петте “Кармендрии” – говор, ръце, крака, анус и уретер, са основен

функционален апарат на тялото, за да бъдат използвани според предназначението

си, тогава когато това е необходимо.

След това има пет вибрации в тялото (ваю) – Пранендрии – Пран-Апаан

(дишане), Самаан (инстинктът за самосъхранение, който обикновено поради ума се

изражда в страх), Вияиян и Удаан (инстинктът за възпроизводство, който

обикновено поради егото се изражда в сексуални потребности). Нави-Крия

предотвратява израждането на инстинкта за самосъхранение на живота в страх на

ума. Махамудра предотвратява израждането на инстинкта за възпроизводство на

живота в сексуалност на егото.

След тези двадесет основни указания от Санкхя, има седем по-задълбочени

указания: Мастиска (мозък), Смрити (памет), Будхи (интелект), Мана (ум),

Ахамкар (его), Пракрити (Проявата на Шакти като гуни) и Пуруша (Чайтания,

свързана в тялото като четана). Проникновено разбиране на тези дълбоки

указания се случва при спонтанните коментари на Шибенду по време на семинарите

по Крия Йога или по време на разискванията за естеството на човешкото съзнание

в различни страни по света.

Епилог

Мастиска (мозък) – Смрити (памет)

Съдържание на когнитивния апарат.

Будхи (интелект)

Управление на когнитивния и функционалния апарат (Джанендрии

&Кармендрии).

Мана (ум) – Aхамкар (его)

Изопачаване на когнитивния и функционалния апарат.

Пракрити (енергия) – Пуруша (интелигентност)

Връзка на Вселенското състрадание и разбиране в живото тяло.

Джай Махариши Капилачария