Послание от известния храм Шри Кришна (на място, наречено Гуруваюр) в Керала, Южна Индия, 16 февруари, 2000 г.

Тишината може да е също друга мисъл, просто противоположност на вълнението. Когато и вълнението, и тишината са отхвърлени, човек достига до истинската тишина, която е непостижима за т.нар. "духовни търсачи", които непрекъснато колекционират системи и техники за "просветление".

И тъгата, и радостта като изживяване трябва да изчезнат за постигане на истинската радост, която не е достижима за тълпата "търсачи", размотаващи се на духовния пазар.

Вратата, през която стресът и смутът, усилието и напрежението навлизат в тебе поради твоя стил на живот, поради твоите амбиции и страхове, е също и врата за излизане. Моля, разбери това още в началото, без да губиш от енергията на разбирането чрез различни системи. Няма нищо, което се прави или не се прави, което да води към божественото. Правещият трябва да умре, за да се прояви божественото. Пътешествията на егото, колкото и да са незабележими, са пътешествия в неправилната посока. "Не-умът" е същността.

Без да се разберат пътищата на егото, безсмислените търсения и въвличането в "техниките" ще ви отведат при пушещия цигари и замърсяващ умовете проповедник. Той разпалва параноични цeнтробежни сили чрез неотслабваща пропагандна дейност в името на Лахири Махасая, за да "зариби" простосърдечните, сантиментални и доверчиви хора. Той твърди, че бащата не е молил сина си да продължи династичната линия, а самият той е упълномощен. Този повърхностен мозък е обожествил Лахири Махасая и така е ограничил един свещен духовен процес в рамките на една незначителна личност. Семейството на Лахири е ужасено и отвратено от неговите дейности.

Бъдете нащрек с тези оператори на духовния пазар, чиято способност на разбиране е била повредена от фрагментацията, причинена от суетата и вулгарността на тяхното самовъзвеличаване.

Джай Крия Гонготри на Лахири Махасая