Послание Париж, Франция, 5 август, 2014 г.
Един прекрасен Бенгалски стих!
По време на последния ритрийт в Делхи, който се провеждаше на националния за Индия език – хинди, един криябан-бенгалец бе помолен да напише послание когато учителят стана красноречив, докато спонтанно напяваше едно популярно детско стихче от Бенгал, което така красиво разкрива символичния феномен Хануман (Отдаденост).
Тук е представено това послание. Енергията на разбиране в тялото на този криябан е наистина изключителна.
Последните научни изследвания върху животните разкриха много факти, които по-рано бяха неизвестни. Обратно на общоприетите схващания, поведението на животните е почти идентично с това на хората; тук под поведение идентично с това на хората се разбира, такова, което се дължи на разделните дейности на психиката. Най-изявени са тези прояви при гръбначните животни – животните, който имат гръбнак. Колкото по-изправено стои и се движи животното, толкова по-силно е неговата „аз-ност“ (разделните дейности).
От всички гръбначни, приматите (т.е. животните принадлежащи към семейството на човекоподобните) демонстрират най-много разделни дейности. При тях се проявяват социални модели на поведение подобни на тези при хората, те се въвличат във войни и убийства за удовлетворяване на егото. През еволюцията си обаче, хората са развили един неврологичен дефект на „следване“ и „ставане“, който липсва при нашите предшественици, приматите. Има документирани доказателства, че майката на едно шимпанзе (което има 98%-99% общ геном с хората и е най-близо до тях) учи детето си да събира храна, но детето използва тези основни техники, за да развие своя собствена такава. Всеки примат развива свой собствен стил за правене на всяко нещо. Така, приматите не са хванати в капана на „следването“.
Открито бе също, че от всички примати, проявлението на дейността на „аз“-а е много по-малко изявено при маймуните. Разликата между маймуните и други представители на семейството на приматите е, че маймуните имат опашки. Древните мъдреци на Индия, които са виждали нещата такива, каквито са и по този начин са открили, че маймуната не следва (някого/нещо) и следователно не е подчинена на процеса на „ставане“.
Един истински Шишйя (процес на ученичество) научава всичко сам, гледайки и слушайки Гуру процеса. Кришна, който е самата мъдрост в нейната цялост, без каквото и да е разделение, само разрива истината пред Арджуна, така че тя да бъде възприета чрез него (Арджуна) и за него.
Човешките същества са в непрекъснато състояние на „следване“ и „ставане“. „Следването“ и „ставането“ са възможни, когато има разделение на „висш“ и „нисш“. Ние следваме някого, когото считаме за по-висш от нас и това ни дава фалшиво чувство за сигурност. Мислим си, че другият човек бидейки по-висш, винаги е прав и прави всичко най-добре, и ако го следваме, не можем да сгрешим и също ще станем „успели“ хора. В духовната сфера ние сме твърде мързеливи, за да разберем нещата чрез себе си и за себе си.
Има едно детско стихче на бенгалски, което се казва „Аари Аари“ и което е следното:
«Aari aari aari,
kal jabo bari,
porshu jabo ghaur,
hanumaner lyaj dhore, tana
tani kor».
«Аари аари аари,
кал джабо бари,
поршу джабо гаур,
хануманер лиадж дор, тана
тани кор».
Смисълът на стихчето е, че човешките същества са винаги уловени в хватката на спорове и разделения. Това предизвиква конфликти, войни и други враждебни прояви. Ние се делим на нации, общности, групи, култове и секти. Това също поражда психологическото време, съответстващо на процеса на „ставане“. По този начин ние сме вечно оплетени в мрежата на разделното съзнание, с „аз“, „аз“, „аз“, и „ти“, „ти“, „ти“. Но съветът е да се държим за опашката на Хануман (не да ставаме Хануман), символа на ученичеството и отдадеността и тогава, може би, бихме станали достъпни за едно състояние на абсолютна цялостност и святост.
Посланието на процеса на Хануман е:
Нито следвай, нито ставай; просто бъди. Това значи да бъдеш в състояние на "Сахаджавастха" или "Сварупе авастханам" или "Крияпаравастха" или "Естествено състояние".
Джай Парабастха