Послание Беналмадена, Mалага (Южна Испания) 1-3 май, 2009г.

Чрез мелодията на посланията да се разпръсква Енергията на Разбирането (Чиати-Шакти)

По време на голямата огнена церемония (ягна) на последния ритрит в Англия се взе решение, деветчленен комитет да започне да действа, за да се превърнат посланията в поеми, да се композират в мелодии и да се изпълняват на музикални програми по света. Това би била най-новата Лила (танц) на Вселенската Интелигентност на тази планета и Тя вероятно би използвала телата на криябаните, стимулирани и вдъхновени от Шибенду.

На последния малък ритрит в планините на Валенсия (Испания) от 1 до 3 май 2009 г. помощник координаторът реши да създаде музикална крия група (самият той е флейтист като Кришна), за да се разпространява Радостта от разбирането поетично и мелодично. Благословията да бъде с тези ученици, чиито имена са написани по-долу за сведение и информация на всички криябани по света:

Англия: Джером, Николас, Ингрид, Тяги, Мария, Према, Джон и двамата Маркс

Испания: Хавиер Араса (останалите ще се приесъединят на събирането на групата)

Сега нека видим какво е написала Према по-долу, за да се задвижат нещата:

„Това тяло би желало да изрази (своите) искрени благодарности най-вече за възможността да бъде ангажирано с писането на песни възоснова на посланията. Према започна с 68-мо, което й е любимо и стиховете, както и мелодията вече дойдоха! Както бе обсъдено по време на ягната, когато вдъхновението дойде, това тяло ще работи с Тяги. То се случва от само себе си и това тяло чувства дълбока хармония с това занимане на писане и пеене. Кой знае, може би се разгръща следващата поредица от гуни!

Точно както едно перо е понесено от вятъра надалече на неизвестно пътуване /на далечно разстояние, така това тяло е понесено от този творчески вятър, чиято песен е така ясна и същевременно толкова фина, чиято мелодия е Животът, пълен с шеметни ухания и грациозни движения.

Някой от групата каза на това тяло, че те не разбират, защо като пишем тези песни не използваме мантри и баджани и отговорът на това тяло бе незабавен и недвусмислен: „Ние тук не се интересуваме от повторение или копиране! Писането на тези песни трябва да се появи като дълбоко движение на разбиране в тялото докато то поема посланията от интернет страницата. Ако мантрите са като част от този процес, те разбира се ще бъдат включени.” Ако паметта е ангажирана в писането на песните, как то би могло да е израз на това, което не може да бъде познато, тогава се съчинява не празнична, а погребална песен! Това е творчески процес, свободен от ума и все пак разделният човешки ум пак не може да го разбере. В такъв ум, разделящият „аз” си мисли: с пеенето на мантри и баджани другите са постигнали такъв успех, понякога с такава страст другите правят толкова много пари и стават известни, така че защо да не тръгнем по същия път ? Но това е пътят на миналото, така задръстен с повторение, очаквания и проекции. Този път води единствено до тъма, объркване и тъпотия. Как може спонтанният творчески процес да се роди като подражание на другите, присъщо на мрачното дуалистично измерение? Истината е, че няма път за следване, нито минало, на което да се позовеш, така както няма и бъдеще, което да се очаква. Писането на песента е тук и сега. Алчността под формата на слава и богатства няма нищо общо с този творчески процес. Славата и богатството може да се случат като следствие от подобно творчество, защото Животът сам по себе си е изобилие.

Има едно забележително съответствие между основния закон на квантовата механика – принципа на суперпозицията1 и естественото състояние на човешкото същество (това е състоянието на „не-ум”, свободно от избори). Така че нека сме свободни от „аза” и илюзията.

Може ли във вътрешното същество да има наблюдение без двойнственост (адвайта) между наблюдаващия и наблюдаваното? Нека останем с този въпрос. И кой знае, питащият и питането може да се разтворят, за да бъде Божествеността!

ДЖАЙ АДВАЙТА