Послание Париж, 14 февруари 2010 г.

Съзерцателната будност, действаща във вътрешния свят на един криябан

Днес умът бе изпълнен с очакване, вълнение и щастие, тъй като очакваше с нетърпение да посети България през март, за да бъде с криябаните и Гуруджи. После дойде въпросът, ако тялото е в равновесие дали това вълнение е уместно. Затова се опитах да подтисна това вълнение и да бъда в равновесие.

Фактът бе, че днес умът бе изпълнен с очакване и вълнение, очаквайки посещението в България, за да бъде с криябаните и Гуруджи през март. Това е ново място, което ще бъде посетено. Имаше желание да се види това ново място. В резултат, очакването доведе до вълнение и еуфория. На много фино ниво се долавяше любов, струяща от българските криябани към това тяло. Желанието да се види новото място е безобидно, просто детинско любопитство да се видят нови места, но също така имаше и психологически регистрации. Никое дърво не се чувства поласкано, когато слънцето го огрее. То просто расте на слънчевата светлина. Но човешката психика затъва в себе-облагодетелстване и себе-възвеличаване в енергията на любов и живот. Умът иска да бъде желан. После дойде въпросът дали това вълнение е уместно за тяло в равновесие. Това е пример за ум, който започва да върши пакости. Равновесието е съществуване, не преживяване. Но в горната мисъл „равновесието” не е състояние, а статус! Съответно има преживяване, че „си в равновесие”. Така става, защото всяка вербализация е опорочаване на разбирането. В момента, в който думата е произнесена, за да опише състоянието на съществуване, тя става преживяване, което се складира като знание в паметта, в „мен”. А всяко психологическо знание е разделяне, което е отричане на божественото или на естественото състояние на хората. Умът е отделяне от свещеното.

Всеки път зловредието на ума се изплъзва незабелязано, разделният „аз” се модифицира и укрепва.

ДЖАЙ ГУРУ

(Нека защитаващият Гуру процес винаги да побеждава!)