Послание Париж, Франция, 14 юли, 2013 г.

Епизоди на ума

1. Един процес-ученик написа Свадхая за феномена на ума така:

а) Умът е корумпиран и корумпира, той е в накъсвания, в пробиви, в разделения, в двойнствености, в коридор на противоположности. Така че бъдете достъпни за безизборното осъзнаване, цялостно и неразделно, от момент към момент. Това е Животът, Божествеността, Не-умът - т.е. умът, напълно трансформиран да функционира адекватно за изпълнение на ежедневните задачи в техническия свят.

Шуклакришней Гати Хиете,

(Бхагават Гита VIII/28)

б) Умът е глупав и не може да види собствената си глупост. Да се разбере това е да се извести събуждането на Интелигентността.

в) Той е порочен и, следователно, не може да бъде добродетелен (чист). Той причинява разделение в мрежата на „какво трябва да бъде” и затова не може да направи разграничение, за да бъде в „това, което е”.

г) Той е канцерогенен и изгражда собственото си продължение, докато то унищожи живота.

д) Той не може да остане скрит дълго. Издава се, въпреки усилията си да се прикрие чрез взети назаем идеи и неразбираем език. Разкрива се чрез своите противоречиви дейности.

е) Той наистина е опасност, когато се представя под маската на смирение и набожност.

ж) Той заслепява очите с огромната дейност на „аз”-ността.

з) Той е изпълнен с противоречия и не може да види собствените си противоречиви дейности.

и) Той се оправдава и се изказва чрез всички свои (на ума) удоволствия и страдания, без изобщо да се докосне до радостта от Живота.

2. В думата Ахамкар („аз”-ност), „ха” е подчертаването на егото. Когато то изчезне, имаме амкар или омкар, което е символа Ом, чистият звук на тишината, на „което е”, блаженството и благословията на Чайтаня или Интелигентността.

3. Този символ (Ом) е „Ягня” – огнената церемония. „Ягня” означава „Ятхаартха Гняан” – да знаеш „какво е”, а не взетото назаем знание „какво трябва да бъде” от умните книги или тайните писания с техните любопитни интерпретации. „Гняана” означава „Гняата се мукти”, т.е. „не-знание” или идването на познанието и директното възприятие в самия себе си. Това е едно коренно преобразяване – не повтарящата се пародия на ума, с която човек претендира, че „знае” и е доволен и горд от своето „знание” - а всъщност не знае абсолютно нищо!

4. Знаенето е огън. Знанието е вода. Огънят се движи към небето, към празнотата, към целостта, светостта. Огънят не може да бъде замърсен (от съдържанието на ума). Всички замърсявания изгарят в огъня. Водата тече надолу и се замърсява. Затова водата се използва в пуджа (ритуален), който е от ума, докато огънят се използва в параапуджа (духовен) на огнената церемония (Ягня) на „не-ума”. Огънят изгаря фалша, за да бъде истинността, необятността. Той е краят на егото, което никога не е съществувало, освен като заплитане във фалшивата разделеност на вътрешния аз.

5. „Сакхи”-те на Кришна (неговите спътници жени) всъщост означават „сакши”, което е процеса на наблюдение без разделение (дихотомия) между „наблюдател” и „наблюдавано”. „Сакши-Бхава” е учението Лая Йога, учение №2 в обучителните листовки на Програмата за посвещение в Крия Йога. Когато човек е сакши, има пробуждане на Интелигентността - Чайтаня - Кришна.

6. Красив суфи танц беше изпълнен от отдаден криябан на планинския ритрийт в България. Първоначално той беше в черна наметка, представляваща мрака на двойствеността в човешкото съзнание. Той свали черната наметка и я остави настрана, след което целуна дясната ръка на Учителя. Отдолу имаше чисто бяла дреха, която представляваше светлината на Живота, Божествеността, неразделното Съзнание. Високата шапка, която прилича на надгробен камък от мюсюлмански гробища, е символ на смъртта на ума и пробуждането на Божествеността. Тя показва също, че при смъртта умира само умът. Дори тялото в гроба не умира! То започва да тече в други потоци на Живота (в други форми на живот) - като насекоми, растения, тор за почвата, за да израсне реколта за храна и т.н. Танцът на суфите ни изпраща послание, че за свободата от ума не е необходимо човек да чака физическата смърт. Човек може да умре за ума и да се взриви измерението на „не-ума” дори приживе. Танцът е вид изкуство, при което няма разделение (между танцьора и танца). И наистина има Божественост в липсата на разделно съзнание! Може би затова хиндуисткото божество Шива се нарича също Натараджа – Царят на танца или Върховният танцьор.

7. Млад български криябан (или криябанка) разказа следната красива история за едно дърво: Запитали едно дърво „Какъв е смисълът на живота?”. Отговорът дошъл като прохладен бриз през клоните на дървото. Отново въпросът бил зададен, този път отговорът дошъл като аромат на цветя. Въпросът бил зададен пак, но скоро бил забравен. Човекът започнал да яде вкусните плодове, забравил ума и неговия глупав въпрос. Но от дървото долитал шепот: „Смисълът на живота е да се живее. Живеенето е единственият смисъл на живота. Всички други негови значения, открити от свещениците (от ума) и поповете, са пълни глупости”.

8. За Гурджиев

а) Гурджиев винаги бил в състояние на намиране на нещо, което никой не се интересувал да намира и което било отвъд всички всички глупави неща, забавляващи хората. Неговите баба и баща били много специални хора, с различна енергия на разбирането, и – естествено - тези гуни се предали в тялото на Гурджиев. Когато баба му умирала, той я помолил да му каже нещо много специално, което можело да му е от полза. Баба му казала: „Да. Никога не имитирай никого в нищо. Не бъди посредствен (обикновен)”. Баба му искала да провери дали той е разбрал или не. Казала му да изяде ябълката, която била там. Гуруджев замълчал за момент, след това взел ябълката, погледнал я съсредоточено, после я помирисал и тогава започнал бавно да я яде. Баба му много се зарадвала и казала, че се е убедила, че внукът й наистина е специален (различен).

б) Когато умирал баща му, Гурджиев го помолил да му каже нещо важно. Баща му му казал: „Когато някой те обижда или те оскърбява, вземи решение да отговориш на това или да отмъстиш за това едва след 24 часа”. По-късно през живота си Гурджиев казал, че е получил много критики, присмех, подигравки, но той винаги помнел обещанието, дадено на смъртния одър на баща си, и просто казвал, че ще отговори след 24 часа. А резултат бил, че след 24 часа нямало нужда да се реагира на всички тези идиотски неща. Само в отделни случаи му се налагало да дава обяснения, но не като реакция, а като отговор.

в) Има още една хубава история за Гурджиев. Веднъж той направил експеримент във връзка с „усамотяването” с тридесет свои ученици на място, подобно на ашрам, където хората можели да останат заедно. Той обявил, че между тях няма да има абсолютно никакво общуване, от какъвто и да е вид, при никакви обстоятелства – никакви разговори, жестикулиране, дори никакво изражение на лицата - просто нищо. Инструкциите му били този експеримент да продължи един месец. Много преди края на този период 27 души напуснали, защото сметнали за невъзможно да не общуват. По-късно Гурджиев обяснил, че тези хора напуснали само защото тяхното его не можело да бъде задоволено от останалите. Сред тримата, които останали, бил и Успенски . Той бил най-великият ученик и наследник на Гурджиев и на неговата енергия на разбирането и написал много книги. Много е трудно да си в енергията на усамотението, която наистина е енергия на разбирането. Усамотението е възможно без да се усеща самота.

9. Нека поразсъждаваме над това изказване на Дж. Кришнамурти: „Първата стъпка е последната стъпка. Първата стъпка е да осъзнаете - да разберете какво мислите, да разберете своите амбиции, тревоги, самота, отчаяние, това изключително чувство на тъга. Разберете това без каквото и да било осъждане, оправдаване, без желание то да е различно, просто го разберете такова, каквото е. Когато го разберете такова, каквото е, то това, което се случва, е съвсем различно действие - и това действие е окончателно. Т.е. когато осъзнаето нещо като погрешно или като истинско, това разбиране е последното действие, то е окончателната стъпка”.

10. Човек може да се възползва от себето (ума и неговите избори), като в същото време остава осъзнат за Себето (Живота) – не е необходимо да пренебрегваме съзнанието, което е полезно за изпълнение на ежедневните задачи. Така себето (умът) може да е приятел на Себето (Живота), но в повечето случаи себето (умът) се превръща във враг на Себето (Живота) и го приспива чрез налагане на господството на калпавото си дребно себе. (Бхагават Гита, VI/5).

Това послание трябваше да бъде написано заради странното поведение на един отдаден ученик (?), което смущаваше някои негови близки криябани. То се публикува по случай рождения ден на Аджай, който е в състояние на отдаденост (предаване).

-------------------------------------

1. Бел. на прев. - Георгий Иванович Гурджиев е философ, мистик и духовен учител от гръцко-арменски произход. Роден е на 13 януари 1866 г. и починал на 29 октомври 1949 г. Известен е с въвеждането на термина „Работата”, който според неговите принципи и инструкции се отнася до работа върху самия себе си, или както той по-рано го нарича – „Четвъртият Път”. Гурджиев смята състоянието, в което хората се намират, за сън, в който те са несъзнаващи автомати. „Човекът живее в сън и в сън умира". Въпреки това Гурджиев смята, че е възможно човек да се събуди и да осъзнае живота по-пълно. Философията му е изключително практически насочена и ориентирана към конкретни теми от живота. Твърди се, че източникът на всички знания, с които работи, е древното тайно братство Сармонг (Sarmoung), като това е единственият записан контакт на външен човек с членове на братството в световната история.

2. Бел. пр. Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фигура в духовните търсения на XX в.

В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение, въпреки целия скепсис, който той поне външно демонстрира към традиционния езотеризъм.

Успенски е роден в Москва и още като млад се интересува както от съвременната наука и литература, така и от езотеричните учения. На шестнайсет години, по собственото му признание, той се отказва от всякакви образователни дипломи и се концентрира върху изследване на всички аспекти на знанието, които стоят встрани или над традиционните научни дисциплини.

„Професорите убиват науката - казва той - по същия начин, по който проповедниците убиват религията".

Той чувства, че никоя от утвърдените науки не навлиза в другите измерения, които несъмнено съществуват; всички те спират пред това, което Успенски нарича „бялата стена".

Пътува из Европа и на Изток, където се запознава с индуизма и йога. Резултатите от ранните му търсения са събрани в книгите „Tertium Organum" (публикуван първо на руски още през 1912 г., след това преведен на английски и многократно преиздаван) и „Нов модел на Вселената". Съдбовна роля в развитието му изиграва срещата с големия духовен учител и езотерик Георгий Иванович Гурджиев (1915-1818) и неговото учение за „Четвъртия път", което не изисква непременно отказ от активен социален живот. Според Гурджиев човек е не особено съвършен механизъм, който трябва да осъзнае механичността си и да си потърси машинист, т. е. гуру. Едва тогава той би могъл да се освободи от механичността.

Джай Отдаденост