Послание Лондон, 9 май 2006 г.

Времето и свободата от времето

Хронологичното или измеримото време е фактическо и техническо.

Биологичното или цикличното време е действително и естествено. Но времето,

основано на психологическа регистрация и натрупване, проектира реакция и

настояване, създавайки преследване и претенции. Това е впускане в търсене

“какво трябва да бъде”, без да се вижда “това, което е”. Това

психологическо време е основното заболяване на разделното, въплътено в

човешките същества съзнание.

Това въплътено съзнание се състои от фрагментации, като копнежа за

сигурност, страха от несигурността и съпътстващите психологически зависимости

на системите от вярвания, създаващи емоции и сантименталности, конфликти,

ревност и т.н. Въплътеното съзнание бива заплетено от насърчаването на

свръх-фрагментацията, обозначена като “аз”, и въобразявайки си, че “тя” е

над основното поле от други частици. На този илюзорен, разделен “аз” е

дадено право и представителство да си взаимодейства с основните съставки, като

по този начин укрепва себе си и умножава деленията в полето на съзнанието,

винаги търсейки да си даде продължителност и постоянност. Това разделение

поражда несъгласие и съгласие, конфликт и компромис. То ни държи ангажирани с

идеи, концепции, изводи и преценки за истината. Тази двойственост отрича

възможността тялото, кръвните клетки и костния мозък да попаднат в

божествеността на истината директно чрез и за себе си. Тя ни държи захласнати

по взетото на заем знание и идеите от втора ръка на разделното съзнание. Това

е зараждането на третия аспект на времето: психологическото време.

Хронологичното е първият, биологичното е вторият. За повечето хора е

достатъчно да разберат тези три аспекта на времето. Свободата от

психологическото време е най-великото просветление. Няма друго

просветление!

Със свободата от психологическото време се появява ново отношение с

биологичното и хронологичното време. Дори ако тялото е, да кажем, седемдесет

годишно, то може да има енергията на млад човек на двадесет години,

хронологичното време никога не нарушава енергията на равновесие в тялото.

Древните мъдреци на Индия са видели седем аспекта на времето в тяхното будно,

не-разделящо съзнание:

1.Хронологично или линейно време (Виджнана Кала): измерването на времето.

2.Биологично или циклично време (Пра-лая Кала) Пра т.е. Пратама (начало); лая

т.е. Вилая (край). Началото и края на всичко, което е проявено.

3.Психологическо време (Са-Кала) Са т.е. Са(х)ит Кала. Положително или

отрицателно заплитане с времето.

4.Свобода от психологическото време (Ман-тра): Ман (ум) – тра (траан –

преминаване отвъд). Умът е психологическо време.

5.Фино възприемане на свободата (Линга-мантра или Мантрешвара), без грубото

преживяване (его).

6.Пълна липса на преживяване (Алинга или Мантра – Махешвара) Алинга – без

следа от каквато и да е форма. Дори финото възприятие се е разтворило.

7.Изпразненост – огромна празнота – добродетел на вечността, блаженство и

благословеност (Шива – Парамата). Това изобщо не е достъпно за вулгаризиране

чрез “преживяване” и изказ.

Муладхаара е основата, първият аспект на времето, споменат по-горе

Свадхищана е вторият, седалището на инстинкта за възпроизводство –

биологичния процес

Манипура е третият, седалището на ума, който се дирижира от страха и алчността

Анахата е четвъртият, седалището на живота, сърцето, не-ума

Вишудха е петият, седалището на мъдростта

Аджна е шестият, седалището на пълна тишина

Сахасрара е седмият аспект на времето

Избухването в седмия (празнота) е кундалини.

Кундалини не може да се преживява.

Бъдете бдителни за шарлатаните и техните клоунади.

Една аналогия като епилог.

Бременната жена може да въплъщава първите 4 аспекта на времето. Бременността

ще трае 9 месеца (първия аспект). Нейната бременност е началото на жизнения

цикъл (втория аспект). Също така тя може да стане психологически затормозена

при излизането от бременност (третия аспект). Йогата на бременността е да бъде

недостъпна за психологическото време. Това ще й позволи да има изпълнена с

радост бременност, да роди леко и да бъде свързана с бебето в измерението на

любовта, което не е измерението на ума (четвъртия аспект).

ОМ НАМА ШИВАЯ