Послание Париж, 16 март 2012г.

Руми, отразен в Рабиндра Нат Тагор

Това послание се появи по предложение на един задълбочен ученик от България, като връзка между процеса у Руми и Рабиндранат. Също така, за начало е дадена една красива Свадхая, случила се в тялото на един индийски ученик.

„Това е странно състояние, когато тялото се движи сред светската какофония в своя собствена тишина. Ушите чуват всички звуци и езикът продължава да говори. Мислите поддържат тялото, но през всичко това е тази тишина.

Тишината не е липса на звук. Всъщност е тишина въпреки звука, отвъд всякакви описания – тази тишина.

Празнота, която не е празно пространството, това не е липса на нищо. Неспособен да намеря дума за това, го наричам тишина.

Нито отсъствие, нито присъствие, нито едно, нито друго. Няма нито едно, нито две, няма нищо, има само Тишина.”

Руми:

Хората дрънкат за равновесие, скромност, добро поведение.

Умът е изял очите ви.

Коментар:

Умът, това не си истинския ти (живота).Той е твоята конвенционалност и концептуалност, която е сляпа за живота и е негов враг. Той е смърт за живото качество на естественото състояние на живота! Равновесието, скромността и доброто поведение се случват спонтанно и естествено, тогава когато животът ръководи. Но когато доминира умът, тези качества стават действия, култивирани и скалъпени с ловкост, лицемерие, коварство и проклетия. Умът ослепява прозрението на очите!

Има друг език отвъд езика

Това, в което сме, блести в собственото си място, което не е място!

Пост-лингвистичното сепаративно съзнание няма нищо общо с не-разделящото холистично измерение на Осъзнаването отвъд коридора на противоположностите, който е тъма. Нека животът у нас възкръсне в неизмеримото и неназовимото измерение. „Другостта” няма нищо общо с „това тук”.

Обичам те с любов, по-дълбока от душа.

Имам път отвъд реалното.

Нe-азът (посочен тук като „аз”) е животът, любовта, която е по-дълбока от фалшивата „азност”, маскирана като „душа”. „Не-азът” може да блесне отвъд концепциите на „азността” за реалността.

Религиозният закон и Духовната общност е път за този, който е пристигнал.

Но истината е отвъд знанието.

Религията и духовността могат просто да бъдат стратегии на егото за тези, които заявяват, че са свети мъже и мъже на „Бога”. Но „другостта” не е нито позната, нито непозната – Тя е Непознаваема!

Не ме търси у мен – аз не съм аз.

Аз съм този Аз, по-дълбок от аза.

„Не-азът” е истинската екзистенциална жизненост. Не-азът, истинският аз съществува без да се докосва до структурата на преживяването. Това „не-себе” е Истинското Себе, не долнопробния малък „аз”.

Казват, че Сюлейман разбира езика на птиците.

Един Сюлейман е дълбоко у него.

Този, който наистина разбира е отвъд всички разбирания от мрежата на умствените начинания. Разбирането на езика на птиците е все още форма на ума. Разбирането на самия себе си идва от състраданието на „не-ума” – Чайтаня.

Думите на Юнуз са огън и кръв.

Един слуга, по-дълбок от Султана е на вратата.

Мъдростта на „не-ума” е кръвта на живота и огънят на осъзнаването. Слугата, който избухва в това пробуждане трансцедентира Султана.

Където и да погледна си ти.

Къде по-дълбок от мен да те поставя?

Разнообразието между „ти” и „аз” е заблуда, която се разтваря в Божественото, всепроникващото не-разделно Осъзнаване на човечеството.

Той е красив, но няма външен облик.

Може ли да има белег отвъд облика?

Безформеното може да блесне (като белег) в светостта на „другостта”. Но белегът на ума не е светостта на „не-ума”.

Любовта не е мюсюлманска – бъди сигурен в това.

Стани любов и неминуемо ще се слеем.

Мюсюлманинът е съвкупност от принуди и предразсъдъци от натрупано обуславяне и културните наслагвания. Любовта не е преследване или парадокс или простотия или перверзия на субективната психика „аз”. Любовта прониква в цялото Съществуване отвъд ограниченото поле, състоящо се от комплекса тяло-ум и постулатите му, проектирани като „душа” или „сърце”!

Не търси водата, усили жаждата си.

Търсенето спира виждането. Ставането блокира съществуването. Истината е вечната „жажда” от „не-ума”.

Знаенето, че не знаеш и не можеш да знаеш нищо

От Него за Теб, от Теб за Него, от Него у Теб за Теб у Него.

Да си в състояние на „не-знаене” е достъп до най-висшата интелигентност. Състоянието на Невинност пропъжда цялото невежество. И започва странен разговор чрез послания и мелодии между „някого” и „другостта”!

Знанието разделя Концепциите разделят Постулатите разделят

Практиката събира Разбирането събира Възприятието събира

Джай Руми!