Послание Ашвил, Северна Каролина, САЩ, 31 август, 2014 г.

Красотата е там, където няма мисъл!

Преди тридесет години Индира Ганди беше убита от телохранителите си, на които тя имаше голямо доверие. Такива бяха „религиозните“ замърсявания (скверните лайна) на техните мозъци (контейнери).

Нека свещената енергия на разбирането възтържествува и вземе връх в човешките мозъци.

Днес също е рожденият ден на Локманя Бал Гандахар Тилак, който е бил близък уважаван съратник на Махатма Ганди през миналите смутни времена на борбата за свобода на Индия от Британското господство.

Едно описание на отдаден ученик за случка в природата е ясно доказателство за това, че наистина красотата е там, където няма „себе“ , което означава, че няма „мислител“, както и няма „мисъл“. По-долу е даден разказа от неговият имейл, за да може читателят да усети нещата в състояние на цялостно осъзнаване, което е извън мрежата на нашите идеи или на нашето „аз“, „аз“, „аз“!

„Човекът стоеше сам върху покрива през нощта. Луната се беше скрила някъде зад облаците и навсякъде беше много тъмно. В тъмнината се различаваха само силуетите на дърветата. Те не трепваха и бяха абсолютно неподвижни. Свистенето на вятъра или шумоленето на листата бяха напълно затихнали. Възцарила се беше абсолютна тишина, която изглеждаше, че обгръща дори далечния шум от уличен трафик. Една самотна черна птица прелетя и кацна върху електрическата жица опъната между два стълба. Жицата се разлюля и птицата разклати опашка, за да балансира. Накрая люлеенето спря и всичко отново утихна.

„Човекът усети една неописуема болка от умората от непрекъснатото бягство и избягване на това, което е. Човекът пронизително осъзна цялото всепроникващо нищо, което беше там (в този миг), нищото отвън и отвътре, а също и различните бягства, до които той прибягваше, за да го избегне. Нямаше начин да получи някакво успокоение нито от другар, нито от богатство или знания, нито от телевизия или каквото и да било друго. Тогава дори човекът не беше вече там. С това изчезване се появи неизмеримото, неназовимото, непознаваемото. Непрекъснатостта на ума се наруши и можеше да се разкрие възраждането на Живота!

„Тишината е всепроникваща и навсякъде през цялото време. Шумът има начало и край. Когато има шум, тишината се спотаява някъде отзад, но тя е пак там! Само когато шумът, бидейки самоосъзнат, най-накрая спре, може отново тишината да се възцари.

„Новото не може да съществува, ако старото продължава. Всяко нещо е ново само в настоящия момент, в следващия то става старо. Нека човек умира от време на време за шума на ума, за да бъде Тишината на Живота!“

Джай Тишина