Париж, 5 юли 2022 г

Изчезването на този, който прави избори

W.X. раказа, че вече години наред медитира редовно. Изучил е различни системи на медитация и донякъде ги е практикувал. Също така, редовно се е молил, следвал е пътя на отдадеността. Медитациите му включвали различни форми на самодисциплина или по-скоро си е наложил дисциплина, за да медитира. Но след толкова много години изглеждало, че той не може да достигне до истината, до Бог.

Тези различни форми на това, което той нарича медитация, не са ли свързани с едно пренастройване на мисълта да следва някакъв модел? Да постигнеш някакъв идеал, да се влееш в нещо зададено, да култивираш определени качества, не са ли все дейности в посока на ставането на нещо? Нашето усилие е насочено към постигане на нещо и ако не осъзнаем това усилие за ставане, може самото то да се превърне в средство, което ни възпира да видим това, което е. Без да бъде разбано това от онзи, който се моли, молитвата му може да доведе до заблуда. И така, не е ли от съществено значение да се разбере кой извършва усилието? Молитвата и усилието водят до свое собствено постигане на нещо, но съответства ли това нещо на Истината? Постигането съответства на усилието и докато този, който полага усилие, не разбере сам себе си, неговото усилие, неговите молитви не стъпват на правилната основа. Получаването на някакъв отговор не означава, че това е правилният отговор. Така че, без разбиране от този, който полага усилие или се моли, неговите мисли и действия няма да имат добра основа за правилно мислене и действие.

Ако не разбирате себе си, вие нямате основа, над която да надграждате. Без самопознание това, което градите днес, ще бъде разрушено утре. Няма гаранция за постигане на нещо; има противоречие, страдание, невежество. Ако разберете себе си, ще разберете всичко. Без вас няма свят. Без вас няма мен. Вие сте резултат от миналото, от всички бащи и майки, точно както и аз съм последствие от всички бащи и майки. Вашият баща е мой баща, вие сте мен. Вие сте светът. Това, което сте вие, това е светът. Без да разберете себе си, без самопознание, цялото познание е невежество и води до страдание.

„Да – отговори той – Виждам това много ясно. Разбирам какво имате предвид, като казвате, че аз съм моя баща. Това много добре изяснява нещата.“

И така, без самопознание, без себеосъзнатост не е възможна правилна медитация. Без да станем осъзнати за мислителя, само да преформатираме мисълта си, ще е от много малко значение. Осъзнатост, медитация и тогава идва себеоткриването. За да откриеш, трябва да има свобода от идентификация , от осъждане, което е много трудна задача. Осъждането и идентификацията пречат на разбирането. Неправилните средства ще доведат до неправилен изход. С неправилни средства не може да бъде открита Истината. От самото начало осъзнаването трябва да бъде безизборно. Този, който извършва усилието, който прави избора, трябва да бъде разбран (осъзнат) и да изчезне. Целият процес на осъзнаване или медитация се състои в това да се намали/елиминира този, който прави избор, който мисли, за да се достигне тишина.

Мислителят разгръща себе си и достига само до границите на резултата. Ако търсите резултат, не е ли вашата мисъл заета с някаква цел, постигане, затвърждаване на центъра на натрупване? Тогава няма ли затвърждаване на преживяващия и неговото преживяване? Ако преследвате резултат, не създавате ли време? Може ли безвременното, вечното да бъде открито чрез процеса на времето? Времето трябва да спре, за да бъде безвремие.

Джай Живот-Вечност