Послание Павел Баня, България, Еньовден, 24 юни 2015 г.

МЪДРЕЦЪТ ТАГОР

І.

Той, когато аз затварям в моето име, с моите идентичности, с моите психологически вложения във вина, наивност, удовлетворения, както и вулгарностите на моята суета и користни интереси; той плаче в кулата на разделенията и неразбирателствата. И този Един, Божествеността, Осъзнаването, свободно от разделение, свещената Тишина, огромното Пространство остава неразкрит в мен. Аз съм постоянно зает да издигам тази стена наоколо. И тази стена расте нагоре ден след ден. Аз Го губя от погледа си, моето истинско същество, в тъмната сянка на тази стена от зловредните дейности на аза, ума. И Аз, Животът линея изоставен.

Аз се гордея с тази велика стена и я замазвам с праха на разделното съзнание и с пясъка на разделната психика „Аз“ да не би и дупка да остане в тази его-структура. Тази грижа и загриженост за моята „аз-ност“ ме държи завинаги далеко от Него, моето истинско същество.

ІІ.

Инатливи и агонизиращи са изопачаванията, но е толкова болезнено да ги изстръгна. Свобода е всичко, което аз искам, но да тръгна към нея ме е страх. Сигурен съм, че безценното богатство на свободата е в Теб и че Ти си моят най-добър приятел, но аз нямам смелостта да измета миризмата на „аз-ността„ която е изпълнила моята стая на противодействия и реакции.

Булото на егоизма, което ме покрива, е покровът от прах и смърт. Аз го мразя и въпреки всичко го прегръщам с любов.

Моите дългове са огромни, моите провали – велики, моят срам е прикирит и голям, въпреки това, когато дойде мига да искам свобода, от страх се разтрепервам да не би молитвата ми да бъде чута.

ІІІ.

Ах, защо аз винаги пропускам Неговия поглед, като полъх докосващ моето същество? Нека не се насилвам в жалки приготовления за Твоето обожание. Дори Ти да не ми говориш, аз ще изпълня сърцето си с Твоята тишина и търпеливо ще го понеса. Аз ще остана стихнал и ще чакам както нощта в звездно бдение смирено е привела глава.

Тогава Твоите думи ще размахат крила в песните на птиците от птичите гнезда и Твоите мелодии ще бликнат в цветята от горските дъбрави.

Аз чакам любовта, за да се оставя най-сетне в Неговите ръце. Съседи идват с техните закони и правила, за да ме обвържат бързо, но аз винаги ги избягвам, защото аз чакам само Любовта, за да се оставя най-сетне в Неговите ръце. Тези, които дойдоха напразно да ме повикат, си тръгнаха разгневени. Аз очаквам Любовта, за да се оставя най-сетне в Неговите ръце.

Бележки:

1. Веднъж полубоговете се обърнали към Бога.: „Ти казваш, че човешките същества са ти много скъпи, но си ги сътворил от кал, вместо от най-благородните метали като злато и сребро.“

Бог отговорил, че само в почва семената могат да бъдат засяти, разцъфването може да се случи и плодове да се родят. Докато това няма да се случи в друг елемент като злато и сребро. Човешките същества имат този потенциал да разбират и да бъдат достъпни за Живота. Семето на разбиране носи плода и помага да се разпръсне мрака на ума и така човешките същества са благословени с мъдрост, любов и мир.

2. Имало един суфи, който живеел в малък град. Той бил доста беден и едва могъл да се позволи магаре, за да пътува наоколо. Минали много години и магарето се научило да коленичи, за да може този суфи да се качва удобно на гърба му. Един ден суфито се наранил много лошо и хората станали свидетели на следната сцена. Магарето коленичило ниско и след това самичко закарало човека до болницата. Новината бързо се разчула, че този суфи трябва да е голям учител, мъдрец, щом дори едно магаре помъдрява в неговата компания. Хората започнали да търсят срещи с този суфи. Един човек се обърнал към него, казвайки: „Ти трябва да си велик учител, щом твоето присъствие накара дори магарето да помъдрее и да те закара до болницата.“

И тогава суфито възкликнал: „Какво? Каква болница? То ме закара във ветиринарна болница.“

Предаването на вътрешното прозрение може да се случи само ако материалът е добър. Дори и вие да сте близо до мъдрец, възприятието на истината може да не надскочи вашето обуславяне.

3. Веднъж попитали един мъдрец : „Кой е твоят Гуру?“ Отговорът бил: „Едно куче!“ След това обяснил, че той дълго се е борил със страховете си, без да може да се освободи от тях. Веднъж седял умислен на брега на реката, изпълнен със страх и видял как едно много жадно куче дошло тичайки да пие вода от реката. Но кучето видяло отражението си във водата и се изплашило от образа-куче. То се разлаяло и разбира се, видяло,че образа-куче също лае свирепо и избягало ужасено. Но неговата жажда била силна и кучето отново се затичало към реката и същото се повторило отново, попречвайки му да пийне вода. Но жаждата станала толкова голяма, че кучето отчаяно скочило най-накрая в реката и изображението-куче изчезнало – страхът бил само една илюзия; и кучето се възвърнало към живот след като се напило с вода. Мъдрецът веднага видял илюзията на страха в него и освобождението от страха се случило мигновено. И поради това този мъдрец приел, че кучето е неговият Гуру процес.

4. Свадхая е процесът на преминаване отвъд времето, разстоянието, което Чита врити (Мисълта) изминава в своите усложнения, в своите преследвания на постижения. Пътуването е винаги по стария път, покрит с нов пласт от взети назаем концепции и заключения, взети от „духовния“ или „религиозния“ пазар – но винаги същия път, водещ наникъде, освен към болка и мъка. Само когато сакши (Безизборното осъзнаване) мине спонтанно отвъд психологическото време на ставане и се отпусне в съществуването, тогава истината престава да бъде една абстракция, основана на предизвикани от мисълта желание и фантазии. Тогава Блаженството не е идея, извлечена от удоволствието, но една действителност, която не е опорочена чрез глупави вербализации. Освобождаването от егото е Просветлението на Истината. Да видите това е единственото правене. Бездействието на „Сва“, на „Аза“, е най-висшето действие на Интелигентността (Чайтаня). Това е върховното разцъфтяване на йога и нейният аромат на Свободата (Дживан мукти). Крайното приключване на всяка Бийога (Разделната психика), макар че „Сва-то“, „Аз-ът“ продължава да действа като пълноценен координатор в техническия свят за изпълняване на ежедневните задачи отлично и с пълна ефективност. Само в интервала между виждането и правенето се ражда конфликта, страданието и объркването. Това, което не е във времето е Вечното.

Джай Мъдрец Тагор!