Послание Киев, Украйна, 30 юни 2010 г.
Интервю за списанието „ЙоГа”…продължение
Въпроси и отговори
Не Ви дадох възможност да задавате въпроси. Искам хората да живеят с
въпроси, не със заключения, така че може да задавате всякакви въпроси. Това тяло никога не повтаря нищо. Всичко разцъфтява в момента. Всяко цвете изглежда едно и също, но не е. Може да изглежда същото, но то е ново цвете. Така че със сигурност нищо не се повтаря. Ние не говорим от измерението на интелектуалния боклук и натрупване ... Това винаги е потокът на Интелигентността! Защо по дяволите искате да повтаряте нещо!
Светия кръст
Въпрос: Видях видеозапис на Вашата среща с Отец Серафим на остров Валаам. И по време на разговора Вие споменавате, че православният кръст и символът на Йога имат всъщност едно и също духовно значение. Бихте ли обяснили символите и разяснили духовния феномен зад това.
Не, това което бе казно на Отец Серафим е просто следното. Той казваше,
че в християнството основната концепция е: „Аз съм грешник” и следователно „Аз имам нужда от Спасител”. И попита: „Какво е разбирането в Йога?”, а говорещият каза: „Не че аз съм или не съм грешник” Това отново са противоположности. А умът и „аза” са винаги в противоположности. Така че не „Аз съм грешник” или „Аз не съм грешник” ... „аз-ът” е грях, защото е отделяне от Божественото, от цялото. Той
е фрагмент. Той е отделяне от Божественото и следователно е грях. „Аз” е грях. Не че „Аз съм грешник” или „Аз не съм грешник”. Следователно зачеркването на „аза”, вертикалната линия е „аз”, а хоризонталната линия е „зачеркване”, зачеркването на „аза” е Светият кръст, ето защо той е най святото. И това, разбира се, е символът на Йога. Йога означава – зачеркнат „аз”. „Chitta-vritti-nirodhah.” „Аз-ът” е чита- врити и той приключва, за да бъде Чайтаня. Разделението си е отишло, за да бъде
Божествеността. Така че това е символът на Йога – това е математическият знак плюс в Индия. А при математическия знак плюс и двете -хоризонталната и вертикалната черта, пресичащи се в центъра - са с една и съща дължина. Тук е малко по-различно и вероятно е добре, че е различно! Защото то ясно показва, че вертикалната линия е „аза” и ясно личи, че хоризонталната линия, по-малката линия е зачеркването на „аза”.В математическия знак плюс това зачеркване на „аза” не е така очевидно както в кръста. Затова говорещият каза, че може би кръстът е по-подходящ символ за Йога отколкото това, което се предлага в Индия, което е просто математическия знак плюс.
Самадхи
Въпрос: По време на една от Вашите програми казвате, че свободата от
разделението – Самадхи, не може да бъде постоянна, тя идва като проблясъци, в противен случай тялото няма да бъде в състояние да го понесе, да го издържи.
Всъщност Самадхи, речниковото значение на думата „Самадхи” ,
е „установен в Енергията на равновесието”. И колкото и необичайни да са
обстоятелствата това равновесие не се нарушава. Тази постоянност се
нарича „нирвикалпа”. А когато Енергията е налице, но се прекъсва, то се нарича случайно. Нарича се „савикалпа”. Това е общото положение за Самадхи, но Самадхи има друго, по-дълбоко съдържание. Когато стимулът и отговорът станат едно единно движение и в този момент съществува усещането, че аз и Вселената сме едно. Няма дихотомия между мен и всичко наоколо. Това е най-дълбокото съдържание на Самадхи. То идва като проблясък и е такъв екстаз, че за тялото е трудно да го задържи за по-дълго време! Виждате ли, това е моментът, в който Исус Христос е казал „Аз и Отец сме едно”. Индийските светци са казали: „Ахам Брахма асми”. Суфи мистикът Ал Халадж Али Мансур е казал: „Хак Хак ана Ал-Хак! - Аз съм Богът! Аз съм Истината!”
Така, това са много редки моменти и това е такъв екстаз, че за тялото е трудно да го поеме. Просто, както тялото не може да понесе твърде много болка и умира, като болката от рак. Твърде много болка и умира. По подобие то не може да понесе твърде много радост! Тялото е ограничено, а радостта е така необятна, така безгранична, че ограниченото не е възможно да издържи. Поради това тялото може да умре. Ето защо това са проблясъци. И е добре, че са проблясъци. И дори ако тялото не умре, хората ще го убият. Например Исус е бил разпънат. Ал-Халадж Али Мансур е бил насечен на парчета, кръвта му изтекла и умрял. Много риши също са били убити, когато казвали „Аз съм Бог”. Така че това се случва. Ето защо казах това. Но това е по-дълбокото значение на Самадхи. Това не е общоприетото Самадхи, което е енергията на равновесието. И имаме примери когато Енергията е толкова силна, че дори когато малкият син на един мъж умира пред очите му в пътна катастрофа, неговото равновесие не е било нарушено. Това е един от аспектите на Самадхи. И то е когато стимулът и отговорът станат едно единно движение. Вижте, аз Ви гледам, внезапно откривам, че няма дихотомия между Вас и мен. И всъщност когато гледам към Вас, Вие вече сте в мен като образ в ретината. Но поради определени процеси в нашето разделящо съзнание има разстояние и разнообразие. И ако тези процеси са възпрепятствани, ако те бъдат забавени за известно време, внезапно има усещане, че Вие и аз, двамата сме едно. Това означава единно движение. Вашето тяло стимулира ретината ми и отговорът и този стимул стават едно и също. Внезапно няма дихотомия, няма разделение, няма разстояние между Вас и мен. Така това се нарича „стимулът и отговорът да станат едно единно движение“. Обикновено това не е единно движение, то е дихотомно движение. Когато Ви погледна, Вие сте там, аз съм тук. Това се прави от нашето сепаративно съзнание. Понякога, когато този сепаративен процес се задържи в бездействие в това време настъпва внезапен проблясък, че няма разделение, не само между Вас и мен, между мен и всичко наоколо, всички дървета, планините, цялата
Вселена.
Невършител, Бхакта и Бхагаван
Въпрос: Как да разбера, че Универсалната интелигентност е в действие, че се случва не-вършене? Може Интелигентността внезапно да дойде, но аз може да не я разпозная понеже, за да схвана нещо мога да използвам само интелекта си, ума си.
Или може би има някакъв друг орган, чрез който мога да я разпозная, да я осъзная, нали?
Въпросът е грешен. Въпросът не е „как”. Въпросът е „кога”. Това е, което
казвам. Възможно е когато има сливане, мутация между мислещия и мисълта,
наблюдаващия и наблюдаваното, когато няма разделение. И дума не може да става за тази Другост, Осъзнаването докато има разделение, наблюдаващ, „аз”. Това е странен процес: „азът”, когато е преситен от агонията си, страданието, болката, някак си разбира, че „това не е всичко”, че „трябва да има нещо друго отвъд всички тези неща” – проблясък, фино осъзнаване, послание, че трябва да има нещо, че това не е целият живот. Животът не е всички тези умствени замърсявания и затова има копнеж за достъп до Другостта, до Осъзнаването, до Божественото, до Не-вършителя. Осъзнаването е Не-вършителя, въпреки че всяко извършване е възможно поради връзката с тази Осъзнатост в тялото, връзката с Интелигентността, Чайтаня. Осъзнаването означава Чайтаня, Интелигентност, означава Живот и тази връзка с Живота е налице в тялото.
И тази връзка е истинският вършител. Но тя също е не-вършител, защото не извършва нищо директно. Тя го извършва посредством сепаративната психика „аз”. И ако този „аз” остане само координатор, така както се случва в техническия свят, без да навлиза в психологически регистрации и заплитания, тогава този „аз” въпреки извършването ще бъде достъпен за не-правенето, защото не е впримчен, не е ангажиран положително или отрицателно. Има без-избор-ност, отдръпване от психологическите регистрации. Това, което всъщност е сепаративният процес, го няма и затова този „аз”, въпреки че е технически координатор, е все пак достъпен за не-правенето в смисъл, че разбира, че истинският вършител, благодарение на който „аз съм в състояние да извършвам”, седи тихо.
И каквото и да се прави, се прави чрез моите карма-индрия, които са достъпни чрез други гяна-индрия, които са достъпни. Не-вършителя функционира, използвайки това ... И това функционира чрез друг „аз”. Който просто координира знанието.
Знанието създава този „аз” и „моето знание”, а този „аз” просто координира знанието, съхранено в паметта. Така се случва този процес. Но, за да срещне Не-вършителя „азът” трябва да копнее да срещне този Не-вършител. Този Не-вършител е Божественост, а „аз-ът” усеща, че това е Нещото и трябва да има среща между „мен” и Не-вършителя, но това не е възможно докато има разделение. Осъзнатостта е цялост, тя е Чайтаня, тя не е чита-врити, докато има чита-врити няма среща. Така, когато Другостта се случи това отминава. Няма друг начин! Така че всички тези хора, които казват: „Аз преживях Бог” – всички са глупаци! Те всички са обусловени рефлекси от знанието за Бог или очакването да срещнат бог – обусловените рефлекси. Тази Божественост не е преживяване, тя е Съществуване. И затова няма начин да се преживява! Тя не е в структурата на преживяването, структурата на егото. Красотата на цялото нещо е, че има копнеж, създаден от „аза” да срещне Другия, Не-„аза”, Не-вършителя. Но когато срещата се случи, няма „аз”, разделния „аз” си е заминал. Затова тази среща не е възможна, а когато е възможна, има пълна мутация и сливане, няма разделен процес.
Така всички истории, че ученика среща Божественото – Бхакта и Бхагаван, тяхната среща, всичките са фантазьорски истории. Не може да има никаква среща. Защото когато има Бхагаван, Бхакта заминава. Ха! Защото докато я има тази Бхакта, това не е Бхакта, това е ви-бхакта. А ви-бхакта не може никога да срещне цялото, Бхагаван. Така че не може да има никаква среща между „мен” и Бог. Въпреки че „аз” търся Бога, „аз” копнея за Бога, но когато процесът се случи, Бог означава „неразделност”. Когато процесът се случи, разделният „аз” заминава. Което значи, ако го кажа на обикновен език, че ако „аз” искам да срещна Бог , среща не може да има никога, а ако срещата стане, тогава няма „аз”. Затова не може да има никаква среща. Това е парадокс. Това е загадка. Но това е така.
Дали „аз-ът” е нещо, което съществува?
Вижте, например, съдържанието на съзнанието във външния свят.
Съзнанието за външния свят, съдържанието е това легло. Има дихотомия между моето тяло и леглото ми и затова аз мога да използвам това легло. Аз седя на леглото. А ако не искам да използвам леглото, мога да легна на пода. Поради дихотомията между тялото ми и леглото аз мога да правятова, което искам да правя. Но тогава този „аз” е просто координатор, което ме прави способен да си оправя леглото и да използвам или да не използвам леглото. Защото има дихотомия между „аза”, което значи това тяло и леглото. Но във вътрешния свят, да кажем, че имам някакво умствено замърсяване, някакъв психологически проблем, да кажем страх. „Аз” и страхът. Има ли дихотомия?
Тук, имам легло или нямам легло. Но във вътрешния свят дали е така - „Аз се страхувам” или „Аз не се страхувам”? Просто разберете - не че „Аз се стархувам” или „Аз не се стархувам” – „Азът е страх!”. Това е страхът, създаващ друг фрагмент.
Страхът е пълен със фрагментация. Той сътворява друга фрагментация, която е „аз-ът” и си въобразява, че този „аз” е извън страха. И си представя, че този „аз” може да използва или контролира страха, така както този „аз” използва и контролира леглото или не го използва и контролира. Но този „аз” не може да направи това със страха! Ако „аз-ът“ иска да контролира страха, кой всъщност контролира? Самият страх се опитва да контролира. Защото страхът е „азът”, „азът” е страхът. Не са две! Много трудно е да се разбере, че няма две във вътрешното съзнание, във вътрешното същество! Във външното съществуване има две. И „аз-ът” е много полезен. Но във вътрешното същество целият този „аз” е илюзия. Това е фалшиво разделение, фалшива фрагментация. И каквото и „аз-ът” да прави или да не прави, то само дава продължение на страха. Когато се опитва да контролира страха това само усложнява страха. Ние не разбираме това поради своята тежка обусловеност, че „аз-ът” е нещо, което съществува! То съществува като практична единица, координатор във външния свят. Но във вътрешния свят няма такова нещо. То е пълна илюзия. Може ли това да се разбере?
Това е истинското послание на Свадхая, Санкхя, началото на Крия йога.
Бог съществува ли?
Така, сега ... Моля, разберете, че „бог” не е истина, но истината е Бог. „Бог” е лъжа, сътворена от „аза”, тази илюзия „аз” и „Бог” е друга илюзия на този „аз”.
И затова тези две илюзии се покровителстват една друга. Така че „Бог” е пълна лъжа. „Бог” не е истина, обаче Истината, че „аз-ът” е илюзия, която увековечава сама себе си чрез тази крайна алчност „Бог”, този краен боклук „Бог”, крайния ламтеж за постоянство „Бог” ... Така че този „Бог” не е истина .. „Богът” е измислица на „аза”, но Истината е Бог, истината, че „аз” е илюзия, разделение, отделяне от Живота. Тази истина е Бог. Тя е Живот, е Любов, е Всичко. По същия начин не, че „Бог” съществува или не съществува, но съществуването е Бог. Същността на съществуването е Бог. „Бог” съществува във фантазията, въображението на тази илюзия „аз”. „Бог” не съществува. Но цялото съществуване, цялата същност на вечното съществуване, е Бог, е Божественост. Самият факт, че има преживяване, е достатъчно доказателство, че това, което преживявате, не е истинско, а негови обусловени рефлекси, защото Реалността, Божествеността не е преживяване, а съществуване. Преживяването е добро в техническия свят, когато искате да станете дърводелец или шивач, или издател на списание, там е ОК, там преживяването е нормално. Но преживяването в духовните неща няма никаква валидност.
Отговорност
Въпрос: Тогава, какво ще кажете за отговорността? Ако всичко се прави от този Вършител, това означава ли, че изобщо не сме отговорни за нищо?
Хората говорят за отговорността. Но те отговорни ли са? Думата отговорност идва от думата „отговор”, което означава да си в състояние да отговориш адекватно.
Но дали отговаряме адекватно във всяка ситуация? Или просто реагираме? Във всяка ситуация ние единствено реагираме! Не отговаряме. Само реагираме от позиция на „това, което трябва да бъде“. Според своята представа, че това трябва да бъде така и ако не е така, реагираме. Винаги реагираме от позиция на „това, което трябва да бъде“.
Никога няма отговор от „това, което е“. А да си в състояние да отговориш от „това, което е“, да дадеш адекватен отговор, това е началото на отговорността. И поради глупавия ум, глупавият „аз“ с всичките му психологически регистрации и вложения ние правим себе си достъпни само за реакцията. Ние не сме истинността на отговора.
Това просто нещо не влиза в главите на такива хора. Затова те задават такива глупави въпроси.
Аз и Другостта
Въпрос: Означава ли това, че трябва да действаме като слушаме сърцата си, насочвани от любовта?
Това, което казваме за „аза“ не е истинският аз. То е само мрежа от представи, които „аз“ съм формирал за себе си или както е наложено от обществото, чрез неговите думи и оценки. „Аз-ът“, аз-ът в кавички е просто мрежа от представи. Истинският аз не е този „аз“. Той е Чайтаня, Осъзнаването. А когато „аз“ говоря за сърцето си, това отново е представата ми за сърцето, че „аз“ имам сърце, „аз“ имам любов! „Аз“ имам концепция, според някакви книги или според някакъв филм, който „аз“ съм гледал и според емоционалното поведение, в което „аз“ съм, „аз“ мисля, че „това идва от сърцето ми“. Всичко това е лъжа! Всички представи, всички дейности на „аза“! Когато това се разбере, тогава има нещо, което е Живот, което е Сърце, което е Любов, което е Божественост, което е Неназовимо, което е Неизмеримо. „Азът“ не може никога да разбере нищо за Живота. То е непознаваемо, защото Животът е Неограничен, той няма начало, нито край. Никога не се е раждал. Никога не умира. И животът не се интересува от никакъв отвъден-живот, защото той не умира изобщо. Долнопробният малък „аз“, за да си придаде продължителност си въобразява неща за живота, за живота след смъртта и всичките системи от вярвания. Всички тези неща са защитния механизъм на тази илюзия, която не съществува. И тази илюзия говори за Живот и Сърце. Няма начин този „аз“ да може да знае това. „Азът“ трябва да спре, за да бъде Другият!