Послание Париж, Франция, 11 юли 2016 г.

Феноменът Свадхая във вътрешното същество на един ученик

Това послание е следствие от общуване с един дългогодишен последовател, който слуша с живота, а не просто с ума и следователно се учи задълбочено и мигновено, а не просто да прогресира в ученето и разбирането. Прогресът не е винаги е прогресивен! Революцията в разделната психика „аз” , в разделното съзнанение ”ум”, е най-дълбокото измерение на Религията, която разкрива Свободното от Разделение Съзнание в Естественото състояние на Свобода. Това е прераждането, когато митът ”ум”, както и илюзията „аз” умират, въпреки че в техническия свят, в измерението на изпълнение на ежедневните задачи , те продължават да функционират много задоволително.

Нека не разпиляваме нашата енергия в потвърждаване или противопоставяне според нашите конкретни обусловености. Цялостното Осъзнаване няма образ, няма представа. То е чисто, невинно, не усеща болка и не наранява, въпреки че е открито и уязвимо. Извратеният и измъчен ум не съществува в измерението на Осъзнаването. Можем ли да осъзнаем умствения капан, в който сме хванати? Тогава човек се натъква несъзнателно на нещо, което може да се нарече „любов”, „онова”, „другост”, ”Празнота” (въпреки че думите размиват същността), което поставя край на това „да ставаш”, за да се случи „това да си”. Осъзнаването се саботира, когато се появи изборът заедно с глупавите преценки и сравнения. Изправи се срещу самотата на „аз- ността”, за да намериш усамотяването или уединението! Думите никога не срещат мъдростта, която е енергия на съществуване. Вярванията никога не срещат Благословията на Божественото.Това е състояните на пламък без дим.

Макар че думата „Свадхая” се тълкува повърхностно като четене на (Хиндуистки) писания, истинският й смисъл е много дълбок. Това е феноменът, когато човек медитира върху съдържанието на съзнанието безпристрастно, без всякаква намеса на „медитиращия” – без миналия натиск и предразсъдъци от обуславянето, отчаяно продължавайки всичко това чрез проектиране и предположения относно бъдещето. Тоест, човек съзерцава „аз-ността” (Сва), без „съзерцаващ”, която се състои от алчност, страх, завист, гняв, агресия, системи от вярвания, които предлагат всякакъв вид утешения и т. н.

Цялото знание или съдържанието на съзнанието незабавно се разделя и проектира един „аз”. Този процес е полезен при техническите въпроси, тъй като „аз” тук функционира като координатор и ни позволява да използваме техническото и практическото знание, за да изпълняваме нашите ежедневни задачи. Но когато „аз-ът” се появява във вътрешното съдържание на нашето съзнание, това разделение води до заблуда и функционира като система за продължаване на това съдържание (алчност, страх, системи от вярвания, обусловености, културни вложения и други, които са все умствени замърсявания), което е коренната причина за нашите скръб и страдания, илюзии и заблуди. Не „аз-ът ”е алчен, страхува се и т.н., а „аз-ът” е цялата тази алчност, страх и други умствени замърсявания.Така че каквото и да прави „аз-ът”, той умножава болката и агонията от умствените замърсявания. Енергията на Разбирането слага край на дейностите на тази фалшива двойнственост като се освобождава от този „аз” и съпътстващите го умствени замърсявания, позволявайки да се проявят Празнотата, Целостта, Свещеността, Свободното от Разделение Съзнание, Божестветостта, Сакши-Бхава. В противен случай целият живот и живото качество на неговата благословия се прахосва в оплитания с агонизиращи умствени начинания и психологически манипулации. Човек трябва да разбере това основно учение на Свадхая чрез себе си и за себе си. Тава е първата част от Крия йога. Тук се случва чистото наблюдение, свободно от разделението между наблюдател (Даршак) и наблюдавано (Дришия) – безусилно продължава само Даршан (чисто наблюдение), без каквото и да е движение на егото под какъвто и да е претекст.

Джай Свадхая