Послание Суздал, Владимирска област, Русия 13 май 2015 г.

Свети Кабир II

Поемите на Кабир (продължение)

I

В средните области на Небето, където обитава духът,

И всичко е озарено от музиката на светлината;

Там, където чистата и бяла музика цъфти,

Моят Бог пребивава в блаженство.

В дивното сияние на всяко косъмче от Неговото тяло,

Помръква блясъка на хиляди слънца и луни.

Там, на този бряг има град,

Където дъжд от нектар непрестанно вали.

Кабир казва: „Елате, о Дармади! И вижте Дурбара на моя велик Бог”.

(Това е тръбен зов на Кабир, отправен към робите на организираните религии, с техните твърди и фалшиви вярвания и невярвания; с лудостта на техните идеологии, интерпретации и уплитания, привързаността към техните смръдливи писания и лъжовни ‘свещени книги’ – зов да излязат в откритото НЕБЕ и да се отдадат на Живота и Божествеността).

II

Към кой бряг ще пресечеш? Няма път:

Къде е движението?

Няма вода, няма лодка, няма лодкар там;

Няма дори въже да се изтегли лодката, нито някой, който да я изтегли.

Няма земя, небе, време, няма нищо, няма бряг!

В тази празнота, бъди силен и навлез навътре в собственото си Същество!

О, сърце мое! Не ходи другаде.

Кабир казва: „Освободи се от всички представи (фантазии), и се установи незабавно в ОНОВА, което си ти”.

III

Лампи светят във всеки човек, о слепецо! Но ти не ги виждаш.

Един ден ти изведнъж ще прогледнеш и ще видиш,

И ще се освободиш от оковите на смъртта.

Няма нищо за казване или за чуване, няма нищо за правене:

Той е този, който живее, и все пак умира от време на време за мита ‘аз’

Никога не ще умре, защото Животът е!

Кабир казва: „Никога не бих могъл да изразя, колко прекрасен е моят Бог. Но превъртането на зърната (на малата, броеницата), Книгите, добродетелите и пороците, не значат нищо за Него”.

IV

Кабир казва: „Наистина няма страх този, който натъкнал се на Гуру-Процеса, е отведен до сигурно убежище!”

(Т.е., това е свобода от фалшивото разделение във вътрешния (психологическия) свят)

V

Вечерните сенки падат плътни и тъмни, и

Божествеността на любовта обгръща тялото и душата

Изпий сладкия мед, с който са напоени листенцата на лотоса на Живота;

Поеми вълните в своето тяло: колко красиво е близо до морето!

Кабир казва: „О братко, виж! Бог е в този съд (съдина, съсъд) на твоето тяло”.

VI

Повече от всичко копнея за тази любов, която

ме кара да живея един безграничен живот в този свят.

Тя е като лотоса, който живее във водата и цъфти във водата:

И все пак водата не докосва неговите цветове, те разцъфтяват недосегаеми за нея.

Тя е като съпруга, която влиза в огъня при повелята на любовта.

Тя изгаря, но никога не опозорява любовта.

Кабир казва: „О скъпи мой, бъди достъпен за Океана на Вездесъщото!”

VII

Всички неща са творения на Ом;

Любовта-форма е Неговото тяло

Той е без форма, без качества, вечен

Но безформеният Бог приема хиляди форми в очите на своите създания:

Той е чист и неразрушим,

Формата му е безмерна и неизмерима,

Танцува в екстаз, а от танца Му се издигат вълни с различни форми

Тялото и умът излизат от себе си,

Когато са докоснати от Неговата велика радост

Той е потопен във съзнанието на всички, във всички радости и всички мъки;

Той няма начало и няма край;

Той държи всичко в Своето блаженство.

VIII

Кабир казва: „Гуру процесът е неизказано велик, и велика е и добрата съдба (късмета) на процеса на ученичество”.

IX

Танцувай, мое сърце! Танцувай днес в радост

Звуците на любовта изпълват дните и нощите с музика, и

Светът слуша нейната мелодия:

Полудели от радост, живот и смърт танцуват в ритъма на тази музика

Хълмът и морето, и земята танцуват

Човешкият свят танцува в смях и сълзи

Защо да слагаш монашеско расо, и

Да живееш откъснат от света в самотна гордост?

X

Ключалката на грешката затваря вратите; отвори я с ключа на любовта

Така, отваряйки вратата, ще събудиш Любимия

XI

Кабир казва: „Домът е постоянното място;

В домa е реалността; домът помага да постигнем Него, истинския

Така че, останете там където сте, и с времето всичко ще дойде при вас.”

XII

Няма друго освен вода в свещените места за къпане;

И аз знам, че те са безполезни, защото съм се къпал в тях

Всички изображения са безжизнени. Те не могат да говорят;

Знам това, защото съм им крещял високо

Пураните и Коранът са само думи;

Вдигането на завесата аз съм видял

Кабир дава израз на думите, произлизащи от възприятието;

И той знае много добре, че всички други неща не са истина.

XIII

Разсмивам се когато чуя, че рибата във водата е жадна:

Вие не виждате, че Истината е в дома ви, и

Вие се скитате апатично по различни места и гори!

Истината е тук! Вървете където искате, до Варанаси или до Матура;

Ако не видите фалшивото като фалшиво, Истината никога няма да е!

XIV

Скритото знаме е забито в храма на небето;

Там син балдахин, украсен с луната и светещи скъпоценни камъни е разпрострян.

Там блести светлината на слънцето и луната:

Разбери своето неспокойство, превърни го в осъзнаване.

Кабир казва: Който е отпил от този нектар на свободното от разделене Осъзнаване

Той броди и броди в еуфория навсякъде!

XV

Кой си ти, и откъде идеш?

Къде пребивава този Висш Дух, и

Как Той Си играе с всички създания?

Огънят е в дървото; но кой изведнъж го събужда?

След това се превръща в пепел, но къде отива силата на огъня?

Истинският гуру учи, че Той не е нито ограничен, нито безкраен.

Кабир казва: Божествеността говори на език, който хората могат да възприемат в състояние на пълно (и цялостно) внимание!

XVI

О, садху! Прочисти тялото си с прост живот, проста храна, прости напитки,

Както семето е вътре в баняновото дърво, а

В семето са цветята, плодовете, и нюансите

Така и зародишът е вътре в тялото, а в този зародиш е тялото пак

Огънят, въздухът, водата, земята, и етерът -

Не може да ги има извън Него

Пълната с вода стомна е сложена във водата,

Има вода в нея и извън нея

Не трябва да й се дава име, иначе се стига до грешката на дуализма

Кабир казва: Слушай Истината на Празнотата, която е твоята Същност!

XVII

Има странно дърво, което не се крепи на корени и

Дава плодове без да цъфти;

Няма клони, няма листа, това е самият лотос

Две птички пеят там; едната е Гуру, а другата е ученикът

Ученикът избира многобройните плодове на живота и ги опитва, а Гуруто го гледа радостно

Трудно е да се разбере, какво казва Кабир:

„Птиците не търсят (те са отвъд търсенето), но все пак търсят съвсем естествено Безформеното, което е в основата на всички форми. Кабир възхвалява всички форми”

XVIII

Успокоих неспокойния си ум, а сърцето ми сияе:

Защото бидейки в Онова, видях отвъд Онова

В Компания видях Самия Приятел (Другар)

Живеейки в окови, се освободих:

Освободих се от хватката на цялото тесногръдие.

Кабир казва: Постигнах непостижимото, и

Сърцето ми се обагри с цветовете на любовта.

Този, който е намерил любовта и себе-отречението (себе-изчезването)

Никога не стига до смъртта”.

Джай Свети Кабир