Послание Суздал, Владимирска област, Русия 11 май 2015 г.
Сент Тукарам от Махараштра (Индия)
Той е бил провинциален поет през 17-ти век, който изпълнявал Абханг Вани (послания от свободното от разделение съзнание за живота) – а не вредни проповеди сътворени от разделното съзнание на претенциозния малък мит наречен ум. Той е бил в Сваччанда – Ритъмът на истинското Себе, Живота, Божествеността. Не е бил достъпен за реакциите и имитациите, трупани от материалната същност (егото) на ума, който поражда само едно фалшиво и привидно себе, аз-ът. Той е принадлежал (по рождение) към нисшата класа ‘Судра’, но се е взривил в свещеното измерение на светостта без всякаква следа от каквото и да било разделно съзнание. Неговите мелодии абханг, изпълнявани от известния (вече покоен) Бхимсен Джоши, са много скъпи за любителите на музика по целия свят.
Песните на Свети Тукарам
The ‘No-I’
Take, Lord, into Thyself
My sense of self; and let it vanish utterly.
Take, Lord, my life,
Live Thou my life through me.
I live no longer, Lord,
But in me now
You live.
Between Thee and me, my God,
There is no longer room for ‘I’ and ‘mine’.
Let there be only ‘THAT’!
‘Не-азът’
Вземи, Господи, в Себе си
Моето чувство за себе; и го разтвори напълно.
Вземи, Господи, живота ми,
Живей Ти моя живот чрез мен.
Аз вече не живея, Господи,
А в мен сега
Живееш Ти.
Между Теб и мен, мой Боже,
Вече няма място за ‘аз’ и ‘мой’.
Нека има само ‘ОНОВА’!
Chanting
He who utters the Name of God while walking
Gets the merit of a sacrifice at every step.
He who utters the Name of God while eating
Gets the merit of a fast
Even though he has taken his meals.
By the Power of the Name
One will know what cannot be known,
One will see what cannot be seen,
One will speak what cannot be spoken,
One will meet what cannot be met.
Tuka says.
Incalculable is the gain that comes
From repeating the Name of God.
Напев
Този, който напява Името Божие докато върви,
Придобива достойнството на саможертвата на всяка крачка.
Този, който напява Името Божие докато се храни,
Придобива достойнствата на постещия.
Въпреки, че е приемал храна.
Чрез силата на Името (божие)
Човек ще разбере непознаваемото,
Ще види невидимото,
Ще изрече неназовимото,
Ще срещне онова, което не може да се срещне.
Тука (т.е. Тукаран) казва.
Неизмерима е ползотворността
от повтарянето на Името Господне.
The Chief of the Yadavas (Cream of Yoga, Consummation of Viyoga)
Just beyond us we see that purple luster – how glorious!
With His noble crown of peacock feathers stitched together.
As you look upon Him, fever and illusion vanish
Adore then the Prince of the Yadavas, the Lord of Yogis.
He who filled with passion the sixteen thousand royal damsels,
Fair Creatures, divine maidens.
He stands upon the river bank with the luster of one million moons.
It is fastened in jewels on His neck
And merges into the luster of His form.
This God who bears the Chakra is the chief of the Yadavas.
Him the thirty three crores of demigods adore.
The demons tremble before Him.
His dark blue countenance destroys sin.
How fair are His feet with saffron stained!
How fortunate is the brick that is grasped by His feet!
The very thought of Him makes fire cool.
Therefore embrace Him in the existence of your Own.
The sages, as they see His face, contemplate Him in the spirit.
Tuka is frenzied after Him; His purple form ravages his mind,
Blasting him into ‘No-mind’.
Предводителят на Ядавите (Върховната Йога, Съвършенстото на Вийога)
Точно отвъд нас виждаме този пурпурен блясък – колко величествено!
С Неговата благородна корона от паунови пера.
Погледнеш ли Го, неспокойството и илюзията изчезват.
Боготвори тогава Принца на Ядавите, Властелина на Йогите.
Той, който изпълни със страст шестнайсетте хиляди кралски девойки,
Светли Създания, божествени девойки.
Той стои на брега на реката в блясъка на милион луни,
Нанизани като скъпоценни камъни на Неговия врат.
И се слива с блясъка на Своята форма.
Този Бог, който носи/поддържа Чакрата, той е предводителят на Ядавите.
Него боготворят триста и тридесет милона полубогове.
Демоните треперят пред Него.
Тъмно синьото му лице унищожава греховете.
Колко светли са нозете Му,обагрени в шафран!
Как щастлива е тухлата, докосната от нозете Му!
Само мисълта за Него потушава огъня.
Затова прегърни Го в своето Собствено съществуване.
Мъдреците, щом видят лицето Му, мислено Го съзерцават.
Тука е обезумял по него; Неговата пурпурна форма е опустошила ума му,
Взривявайки го в ‘Не-ума’.
When I lose myself
When thus I lose myself in Thee, my God,
Then do I see, and know,
That Thy entire universe reveals Thy beauty,
All living beings, and all lifeless things,
Exist through Thee.
This whole vast world is but the form
In which You show us Yourself;
Is but the voice
In which You Yourself speak unto us.
What need of words?
Come, Master, come,
And fill me wholly with Thyself.
Когато изгубя себе си
Когато така изгубя себе си в Теб, мой Боже,
Тогава виждам аз и знам,
Че цялата Твоя вселена разкрива Твоята красота,
Всички живи същества и всички неживи неща
Съществуват чрез Теб.
Целият този огромен свят не е нищо друго освен формата,
В която Ти Самият ни се явяваш;
Не е нищо друго освен гласът,
С който Ти Самият ни говориш.
За какво са словата?
Ела, Господи, ела,
И ме изпълни изцяло със Себе си.
Words vanish, only Wonder remains!
Where does one begin with you?
Everything I tried went wrong.
You’ve used up all my faculties.
What I just said vanished in the sky
Says Tuka my mind is stunned:
I can’t find a word to say.
Думите изчезват, само Чудото остава!
Как да достигна до Теб?
Каквото и да опитвах бе погрешно.
Използвах всичките си умения.
Това, което казвах изчезваше като дим в небето.
Тука казва, умът ми е зашеметен:
Не мога да намеря и да изрека и едничка дума.
Oneness of Humanity.
All men are god-like Gods!
Eyes no longer see
Vice or fault.
Life on this suffering earth
Is now endless delight;
The mind is at rest, heart is full.
In the mirror, the face and its reflection -–
They watch each other;
Different, but one.
And, when the stream pours into the ocean…
No more stream! Единство на Човечеството.
Всички хора са богоподобни Богове!
Очите вече не виждат
Пороци и грешки.
Животът на тази страдаща земя
Сега е безкрайно блаженство;
Умът е утихнал, сърцето е пълно.
В огледалото, лицето и неговото отражение –
Те гледат се един друг;
Различни, но едно.
А когато потокът влее се в океана...
Няма вече поток!
Джай Сент Тукарам