Послание Ню Делхи, Индия, 30 юли, 2014 г.
Човешките обусловености – седмо
„Аз-ът”, който действа ефективно в центробежното измерение на практическия живот в техническата сфера, може също така да се изроди в още една обусловеност, като пречи на разбирането на дълбокото Проникновение по време на разговор с някого, който говори, без да има „говорещ”! Това обуславяне, чрез осигуряване на продължението на „аз-а” с всички известни му средства, блокира слушането в състояние на безусилно случване, в състояние на живот, на пълна пасивност, без никакво преследване на каквото и да е „ставане” (на нещо, на някой). Слушането не трябва да се изражда и да дава началото на нови маневри на агония и копнежи. Може ли човек да слуша само с Проникновение (Вникване), без каквато и да е следа от „аз-ност”, която да осквернява Проникновението? Само тогава е възможно да се случи пълно разтваряне на разделното съзнание в цялостното Осъзнаване, което ще доведе до една коренна промяна, едно основно преобразуване, една пълна Свобода - Дживан Мукти. Моля, слушайте с цялото си същество (буквално: с целия си живот), без намесата на калпавия, дребнав, „сътворен от човека” ум, т.е. без натиска и предразсъдъците на културните наслоения, промиването на мозъци, вярванията, липсата на вярвания и други психологически вложения - били те положителни или отрицателни. Нека слуша Проникновението, а не „аз-ът”!
Някои възприятия:
1) Ключовият въпрос е: може ли да се живее, без психологически да разчитаме на какъвто и да е авторитет – нито на външен, нито дори на такъв, произтичащ от нашия опит от миналото? Именно изкривяващото бреме на натрупванията от миналото на човека е проблемът.
2) Не теоретичните, ефектни фрази, а разбирането на истината за това „каквото е“, директно от и за самите нас, е Проникновение (Вникване).
3) Най-важното е да се разбере това дълбоко скрито искане, което непрекъснато се променя! И едва тогава човек достига до тази прекрасна мъдрост на „не-Искането”!
4) Докато „аз-ът” умножава собствените си страхове в психологическото време, той е неспособен да разбере „Безвремието”.
5) Когато енергията не се разпилява в разни бягства от действителността, тогава тази енергия се превръща в пламък на състраданието.
6) Можете ли да пречупите гордостта си или амбициите си, като станете монах, монахиня или отшелник? Не! Това тряба да се случи мигновено, без „времето” да се промъква скришом! Това става или СЕГА, или никога!
7) Свободата е състояние само по себе си – така да се възприема – а не защото човек е против нещо!
8) Може ли човек да бъде скептичен по отношение на собствените си търсения, да ги оспорва и да ги подлага на съмнение?
9) Екстазът не е нещо лично, екстазът не твой или мой; така както любовта не е твоя или моя.
Джай Екстаз