Послание Полет Париж – Йоханесбург, 24 април 2008 г.

Блаженството на действието извън времето

Докато пътувахме неотдавна с домакина ми в Испания по магистралата, тя ме попита: „Толкова много различни Крия техники се прилагат от различни групи последователи като всяка група твърди, че е най-достоверна. Те публикуват книги, огласяват публично писма, а в интернет поместват „доказателства” в подкрепа на своите твърдения, макар че всички водят корените си от Вашия прадядо (Лахири Махасая) или от Вашия баща (Сатячаран Лахири). В същото време, те остават вкопчени в техниките си и сочат грешки у другите, а са доста конспиративни и потайни в своите така наречени „духовни” дейности. Какво е всичко това?”

Шибенду: „Това са глупостите на дребнавите умове, хванати в грозната разделителна психика („аз”), вечно опитваща се с времето стане нещо. Но времето е враг във вътрешното измерение на съзнанието и то пречи на сливането на мислещия с мисълта. Психологичната единица, колкото и да е финна, се поддържа непокътната като вмъква времето чрез стремежа към ставане. Опитностите, изфабрикувани от стари модели и влияния като условни рефлекси отделят човека от действието на живота, което е отвъд времето и което е възприятие и прозрение – същността на Крия. Да останеш ограничен в действията на илюзията „аз” в името на Крия практиката е оскверняване и кощунство на святия Крия процес. Смъртта на „аз-а”, която Крия предизвиква, е безсмъртието на НОВОТО.

В техническия свят можете да сравнявате една машина и нейната инсталация, но Крия Йога не е машина, в която се влагат глупави умове като суровина от едната страна, за да излязат от другата страна на конвейра след определен период от време „просветлените”. Можете да правите пранаям и всички останали практики през следващите десет хиляди години, но няма да сте се доближили до възприятието на истината, защото изобщо не сте разбрали себе си – как живеете и как мислите. Заседнали сте във вашата мъка и депресия, а в същото време искате да откриете просветлението. Крия изглежда впечатлява хората защото те имат чувството, че тя ще им даде някаква сила, престиж, нещо което да притежават. Но всички тези неща са като светлината на свещ в сравнение с яркото слънце на разбирането (Свадхая), което грее. Свадхая е събиране на енергия. Нагаждането и ставането е разсипване на енергия. В тишината на Свадхая не съществува предел на разпознаването. В тази тишина пространството на разделението напълно изчезва. Мисълта е менахична, но Крия не е. Празният ум с огъня на осъзнаването не може да бъде закупен в измерението на търсенето и предлагането на духовния пазар. Той се появява когато мисълта осъзнава своите дейности – не когато „мислещият” осъзнава „своите” мисли.

ДЖАЙ ПРАЗНОТА