Послание Делхи, 4 декември 2007 г.

За Интелигентното действие (Чайтаня) и Идейната дейност (Чита Врити)

В дейността, продиктувана от идея има времеви интервал между деятеля и деянието, между идеята и изпълнението. Дейността се извършва според предначертан модел-шаблон. Дейността принадлежи на външния свят, в който разделната душа „Аз” се отдава на придобиване. Това е светът на излизането навън, за да се придобива и заграбва. И следователно времевият интервал в това центробежно измерение, включващо също така мотив и указание е необходимост. Тук търсенето функционира заедно с разделението между търсещия и търсеното.

В интелигентното действие има дълбоко възприятие миг след миг без намеса на времето между възприемащия и проявата. Тук виждането е мигновено действане. Във вътрешния свят, вникването във фалшивата частица наречена „Аз” и изоставянето и е наистина важно. Отказът и изпразването от съдържание и по този начин слагането на край на разделния „Аз” е феномен в центростремително измерение. Времето е напълно излишно, за да отпадне „Аз-а”. Краят на виртуалната представа, наречена „Аз” е изплуването на интелигентност, която е реална. Ако времето се промъкне под маскировката на идея и метод за отстраняване, тогава „Аз-ът” би продължил, както и преди да отстоява и увековечава препятствието за осъзнаването и проявяване на Интелигентността.

Разбирането на „Аза” е неговата гибел и разгръщане на интелигентността. Това е безкрайна пролет. Тази свобода от времето е най-великото просветление.

Джай Интелигентно Действие