Послание Звенигород (край Москва), Русия, 16 юни 2014 г.

Човешки обусловености – Първата.

Нека Посланията оттук нататък да разглеждат и да се задълбочават върху различните човешки обусловености една по една.

Нека, в самото началото, да видим нашата обусловеност от „Разрешаване на проблеми“. Нека да я видим в измерението на интегрираната перспектива, т.е., в измерението на свободното от разделение холистично (цялостно) осъзнаване. Това предполага виждане без наблюдател, т.е. без „аз-ност“/егоцентричност. Това също означава способност да разбираме в нашето вътрешно съществуване без обичайното разделение между наблюдател и нещо наблюдавано; така че да има чистота и цялостност в процеса и в мъдростта на наблюдението. Това означава да отворим Вратата на Всезнанието и Вездесъщността – на една свободна от противоположности екзистенциална добродетел и жизненост, които не могат да принадлежат на претенциозното дребно и суетно, разделно съзнание „аз“ с всичките му натрупвания на напрежения и предразсъдъци от миналото и обсебванията му от фантазии и очаквания за бъдещето. Това „аз“ е ум, умът е „аз“. А умът е враг на живота (освен в техническите и практически въпроси). Умът е терористът на истината на живота и любовта, която е Божественост – нямаща нищо общо с нашето разделно съзнание.

Ние сме обусловени да „разрешаваме проблеми“ още от детството си. Нашите родители, по-възрастните, нашите учители в училище, в колежа, в университета, в научно-изследователските центровете – с всяка стъпка в нашия технически центробежен свят ние сме обучени да разрешаваме проблем след проблем и това е много ползотворно. Това осигурява прогрес, усъвършенстване, отлични постижения, развитие в технически аспект за цялото човечество.

Сега, може ли тази обусловеност да ни помогне за разрешаване на проблемите на нашето вътрешно същество, психологическите ни проблеми? Във външния технически свят има разделение между проблема и този, който разрешава проблема, разделение между обекта и субекта. Така, вие може да се заемете и разрешите един проблем сами или с напътствията и помощта на експерт или учител.

Но при центростремителните дела, този, който разрешава проблема е проблемът – субектът и обектът са едно и също! Не става въпрос, дали този „аз“ има или няма проблем. „Аз“ е проблемът! Психологическият проблем и психическото „аз“ са едно и също. Няма две! Проблемът е този, който е проектирал (създал) „аз“-а и това явно разделение, което е фалшиво (измамно), е станало защитният механизъм на проблема – механизъм, който непрекъснато продължава и усложнява проблема. И тогава, и там, идват гурувците и другите шарлатани на релизиозните секти и култове, и от духовния пазар за „медитация и йога“ както и „специалистите по психология“, които правят анализ и така довеждат до парализа, защото няма разделение между анализиран (ума) и анализатор (също ум)!

Възможно ли е Аболютно Осъзнаване на Цялостната ситуация? Възможно ли е изследване чрез Вникване/Прозрение – Непреходната Интелигентност (Аканд Чайтаня)? Разцъфтете (не следвайте никого) и разберете!

Джай Разцъфтяване