Послание Париж, 14 юни, 2006 г.

За търпимостта и нетърпимостта, за одобрението и критиката

Oт време на време идват кабинетни “интелектуални” коментари,

че Шибенду не е толерантен към вярванията и критикува водачите им. Какво е

търпимостта? Какво е критиката? Защо някой трябва да бъде толерантен или

нетолерантен? Защо някой трябва да отдава признание или да критикува? Не е ли

възможно да бъдеш свободен и безучастен към противоположностите?

Фактите не се нуждаят от търпимост или нетърпимост, те не си правят труда да

критикуват или да отдават признание. Идеите и убежденията, формулировките и

фрагментациите са непрестанно уловени в противоположности и дилеми. В дълбоко

религиозното съзнание (без долнопробната илюзийка, наречена “аз”, която

винаги има потребност от психологически вложения и усложнения) няма вяра,

представа, символ, мотив, его-пътуване (фино или грубо) под никаква форма,

нито каквито и да e водачи, вини, възнаграждения. Търпимостта е може би

липсата на енергия да се види “това, което е”, която ни държи захласнати в

“това, което трябва да бъде”. За нас фактите съществуват, за да ги приемем

или да избягаме от тях. Защо бием този барабан на търпимостта? Всички вярвания

в различните религии са източник на враждебност между хората. Нетърпимост ли е

да се посочи този очебиен факт? Но ако аз не желая да видя това, ще ви кажа,

че сте нетолерантен! Фактът е толкова очевиден - докато сме разделени на

различни вероизповедания (индуси, будисти, юдеи, християни, мюсюлмани и т.н.)

и липса на такива (комунисти, атеисти и т.н.), както и на много “изми”

(национализъм, капитализъм, социализъм, расизъм, кастеизъм, лингвизъм,

либерализъм, консерватизъм, индивидуализъм, и т.н.) това неминуемо ще създава

враждебност! Ние сме човешки същества, ние сме животи, а не куп противоречиви

вярвания, идеи и “изми”. Ала ние имаме користни интереси в своите вярвания и

“изми”, те са доходоносни. Върху това се крепят обществата. Върху това

процъфтяват проповедниците и политиците, за тях всяко питане (съмнение)

относно вярата е нетърпимост. Но този, който приема фактите, такива каквито

са, със сигурност не е ангажиран нито с търпимостта, нито с нетърпимостта.

Вярата и безверието са резултат от нашето обкръжение, възпитание, начинания,

страхове, копнежи, нужда от зависимост, обусловеност и т.н. Те нямат нищо общо

с разбирането, блаженството, свободата, състраданието и божественото. Въпреки

това ние продължаваме да вярваме, защото е толкова по-удобно, толкова

по-престижно и сигурно. Ако не вярваме, може да загубим работата си, може

внезапно да открием, че сме никой! Това, което е от значение, е да бъдеш

свободен от вярванията, не да бъдеш толерантен или нетолерантен.

Що се отнася до водачите и гурувците, вие ги следвате, защото имате мотив,

подбуда. Вие винаги търсите и се надявате, че вашият водач (гуру) ще ви

помогне да откриете. Търсенето и стремежът да станеш нещо пораждат времето и

глупавия ум. Умът е време, умът е страх. Свободата от времето не е възможна

като следвате водач, който експлоатира вашето желание и страх. Следването ви

удовлетворява и ви помага да избягате от вината чрез лековерието. Цъфтенето, а

не следването ви води към реалността, която е извън полето ум-време.

Има го само когато няма търсене (освен в техническите въпроси

без психологически отлагания или утайки), когато въплътеното съзнание е

наистина тихо, напълно спокойно, без никаква подбуда, че има нещо постоянно

(по-скоро “не-нещо” или нищо!), което не може да бъде уловено от ума, не се

намира в книги или писания и е извън обсега на взетото назаем знание,

придобито от някой гуру или водач. Знанието не е знаене. Този, който заявява,

че знае, не знае! “Не-нещото” обхваща всичко!

Да живее Нищото, Празнотата, Шуням.