Послание Мускат (Оман), 11 септември, 2013 г.

Енергията на разбирането

Някои възприятия:

 

1) Дадено религиозно място, център или светилище, не предполага присъствието на посредствени хора. Това трябва да е място на дълбока енергия, разбиране и любов. Тук почитаемият султан е човек на дълбокото проникновение, истина и търпимост. Той е завършил образованието си в Индия, където е получил университетска степен. В Англия пък е получил последващо следдипломно образование. Тук, в Мускат, не само съществуват и действат хиндуистки храмове, но мюсюлманите даже ги посещават и оставят в дарение кокосови орехи (като символ на предаването на егото)! Съвпадение е, че това послание се пише в свята мюсюлманска страна с Холистична, Неразделна и Божествена Енергия на Разбирането. Съвпадение е също, че точно преди 12 години на този ден бе извършено ужасяващо, безпрецедентно в историята, престъпление, поради ужасното задръстване на ума с разделни „религиозни” начинания.

 

2) „Било е” се увековечава като „би било”, а свещеното „съществуване” - екзистенциалната и вечна енергия на живота и любовта – това „не-аз” – изчезва в заплитането.

 

3) Прекратяването на това желание да променим „това, което е” – безизборното осъзнаване – е портата към божествеността с целия й мир, закрила и благоденствие.

 

4) Красотата и благословията са, когато няма „аз” - освен като отправна точка за практически цели при изпълнението на ежедневните задачи.

 

5) Да се умре спрямо психологическите формулировки и разделения, от време на време, е да се живее наистина в забавление и в пълнота, във всеки един момент.

 

6) Умствените заплитания се променят; най-свещеното Съществуване е неизменно, независимо от постоянното обновление.

 

7) Вижте къде се намира богатството, къде е истината - т.е. посланията, които не са от ума!

 

8) Тишината е безпределна – тишината, която се появява, когато егоцентричните дейности ги няма. Наблюдавайте движението на „аз”-ността без намесата на „наблюдател”, намесващ се със скритото си „аз”! Тогава настава върховната Тишина, която няма нищо общо с калпавата дребна изкуствена тишина на духовния пазар.

 

9) Медитацията не е повтаряне на думи, визуализация на образи или култивиране на добродетели чрез различните вулгарности на ума. Медитацията не е самохипноза, нито изпадане в кома чрез взимане на „сома раси” или съвременни наркотици, които са врагове на Живота.

 

10) Медитацията е смъртта на тъмнината на ума, за да изгрее Светлината на Живота.

 

11) Безграничната тишина не е преживяване – тя е Светостта на Съществуването.

 

12) Състраданието е огромната сила на „без-аз-ността”, а не на „бездейността”.

 

13) Медитацията не е концентрация на ума – тя е пълното унищожаване на ума.

 

14) Медитацията не е успокоително. Молитвата изкуствено съблазнява и успокоява.

 

15) Капризните желания на ума пораждат илюзии, условни рефлекси и всякакви видове фалшификати.

 

16) Пророкът Мохамед беше Апостол на Не-натрупването, Не-насърчаването на разделния психичен „аз”. За Мохамед „Той” е Целостта, Светостта.

Джай Оман. Джай Мохамед.