Послание 96

Послание Париж, 19юни, 2006

„Чуно Нахи, Суно”

„Маано Нахи, Джаано”

„Самваад Нахи, Саннаата”

 

В послание 81 ние слушахме учението Лахири: „Бхааго Нахи, Джааго”, което

призоваваше да не се бяга от взаимоотношенията и отговорностите, а да се

засили процесът на себепознаване, като на взаимоотношенията се гледа като на

огледало, така че да се събудим за свободата въпреки взаимоотношенията, а не

да оставаме заспали във фалшификациите и формированията на ума. Нека сега

поразмишляваме върху други мелодии, идващи от същия източник, една по една:

 

„Чуно Нахи, Суно” = „Недей да избираш, а

просто слушай”

 

Ние не слушаме, ние не отдаваме пълното си внимание, понеже „азът” е

невнимание в следствие на тежките фрагментации в разделното съзнание на

тялото. Ние бързо се въвличаме в избори и класификации, поради минали принуди

и предубеждения, привличания и отблъсквания и много други фактори като

културни наслагвания, обичаи и обуславяния. Следователно ние не можем да

слушаме в състояние на отдаване, безпристрастност и любов. Слушането не става

поради непрестанната намеса от страна на предизвикващия разногласия слушател.

Това предотвратява една радикална промяна в разбирането, една фундаментална

промяна в психиката. Ние не слушаме спокойно, тъй като сме постоянно заети да

реконструираме, пренастройваме и разкрасяваме фиктивното фрагментиране,

познато като „аз”, висше себе, атма, душа, дух, индивидуалност,

персоналност, аура, ум, его, астрално тяло и с още много възвеличаващи и

удовлетворяващи глупости.

Слушането от все сърце от тяло, в което искрата на свободата е припламнала без

каквото и да е „изживяване”, е основно изискване. Това е Свадхая. Тя може да

взриви слушателя мигновено в свободата. Но ако това не се случва поради

втвърдеността, преобладаваща в слушателя, тогава за Бога, моля, слушайте

отново и отново. Изведнъж, по някое време слушателят наистина ще бъде взривен

в свободата без записване на каквото и да е знание или изживяване. Не

очаквайте нищо, докато слушате. Всички очаквания са само пътувания на егото. А

всички пътувания на егото са пътувания в погрешната посока, а не в посоката на

най-свещеното!

 

„Маано Нахи, Джаано” = „Не вярвайте, а знайте.”

„Не се въвличайте в ментални начинания, но придобийте свободата на

разбирането.”

„Недейте просто да се съгласявате (или да не се съгласявате), но бъдете

достъпни за действителността.”

 

Ние сме се загубили в тъмното блато на взетите назаем знания от книгите или от

шарлатаните на духовния пазар. Взетите назаем знания са полезни в техническия

свят. Но в дълбоко религиозните и духовни въпроси истината трябва да бъде

откривана отново и отново чрез и за самия себе си, а също и от момент за

момента. Никаква теология, никаква система от вярвания, никаква концепция не

могат да помогнат за отхвърлянето на нашите глупави искания и самоизмами. Това

„Маано Нахи, Джаано” е кратка и сладка покана към един свят на възприятия

отвъд областта на концепциите и заключенията.

 

„Самваад Нахи, Саннаата” = „Не бърборене или

дърдорене, а дълбока Тишина”

 

Мисълта непрестанно е във водовъртеж поради вълненията и страданията. Мисълта

проектира „мислител”, за да се поддържа чрез двойствеността. Когато мисълта

е осъзната за самата себе си, без да издига „мислител”, тя функционира само

за координиране при изпълнението на всекидневните задачи и когато е

необходимо. Мислите тогава се прекъсват от време на време и божествеността на

дълбоката тишина тогава става възможна. „Мислителят” отчаяно се опитва да си

придаде непрестанност и постоянство чрез „Бог” и вярвания, „души” и

прераждания, рай и ад и т.н. Не можем да очакваме екстаза на Тишината на

Пространството и Енергията на Универсалната Интелигентност (Чайтаня) в

дейностите на „мислителя”.

Нека всички ваши психологически похвати, защити, зависимости срещнат причинена

смърт, за да позволят на живота да танцува във вашето тяло, точно както

стръкчето трева, което се е показало през паважа има мъдростта да отстои на

причинената му смърт, за да възкръсва в живота отново и отново! Творението

никога не се намира в ръцете на „мислителя”. Творението престава, когато

доминира „мислителят” с неговата гордост и предразсъдъци, настояване и

нахалство, поквара и противоречия. Творението (Тишината) е движение на

непознаваемата същност на целостта. То никога не може да бъде израз на частта

(„мислителя”).

ДА ЖИВЕЕ ТИШИНАТА