Послание 96
Послание Париж, 19юни, 2006
„Чуно Нахи, Суно”
„Маано Нахи, Джаано”
„Самваад Нахи, Саннаата”
В послание 81 ние слушахме учението Лахири: „Бхааго Нахи, Джааго”, което
призоваваше да не се бяга от взаимоотношенията и отговорностите, а да се
засили процесът на себепознаване, като на взаимоотношенията се гледа като на
огледало, така че да се събудим за свободата въпреки взаимоотношенията, а не
да оставаме заспали във фалшификациите и формированията на ума. Нека сега
поразмишляваме върху други мелодии, идващи от същия източник, една по една:
„Чуно Нахи, Суно” = „Недей да избираш, а
просто слушай”
Ние не слушаме, ние не отдаваме пълното си внимание, понеже „азът” е
невнимание в следствие на тежките фрагментации в разделното съзнание на
тялото. Ние бързо се въвличаме в избори и класификации, поради минали принуди
и предубеждения, привличания и отблъсквания и много други фактори като
културни наслагвания, обичаи и обуславяния. Следователно ние не можем да
слушаме в състояние на отдаване, безпристрастност и любов. Слушането не става
поради непрестанната намеса от страна на предизвикващия разногласия слушател.
Това предотвратява една радикална промяна в разбирането, една фундаментална
промяна в психиката. Ние не слушаме спокойно, тъй като сме постоянно заети да
реконструираме, пренастройваме и разкрасяваме фиктивното фрагментиране,
познато като „аз”, висше себе, атма, душа, дух, индивидуалност,
персоналност, аура, ум, его, астрално тяло и с още много възвеличаващи и
удовлетворяващи глупости.
Слушането от все сърце от тяло, в което искрата на свободата е припламнала без
каквото и да е „изживяване”, е основно изискване. Това е Свадхая. Тя може да
взриви слушателя мигновено в свободата. Но ако това не се случва поради
втвърдеността, преобладаваща в слушателя, тогава за Бога, моля, слушайте
отново и отново. Изведнъж, по някое време слушателят наистина ще бъде взривен
в свободата без записване на каквото и да е знание или изживяване. Не
очаквайте нищо, докато слушате. Всички очаквания са само пътувания на егото. А
всички пътувания на егото са пътувания в погрешната посока, а не в посоката на
най-свещеното!
„Маано Нахи, Джаано” = „Не вярвайте, а знайте.”
„Не се въвличайте в ментални начинания, но придобийте свободата на
разбирането.”
„Недейте просто да се съгласявате (или да не се съгласявате), но бъдете
достъпни за действителността.”
Ние сме се загубили в тъмното блато на взетите назаем знания от книгите или от
шарлатаните на духовния пазар. Взетите назаем знания са полезни в техническия
свят. Но в дълбоко религиозните и духовни въпроси истината трябва да бъде
откривана отново и отново чрез и за самия себе си, а също и от момент за
момента. Никаква теология, никаква система от вярвания, никаква концепция не
могат да помогнат за отхвърлянето на нашите глупави искания и самоизмами. Това
„Маано Нахи, Джаано” е кратка и сладка покана към един свят на възприятия
отвъд областта на концепциите и заключенията.
„Самваад Нахи, Саннаата” = „Не бърборене или
дърдорене, а дълбока Тишина”
Мисълта непрестанно е във водовъртеж поради вълненията и страданията. Мисълта
проектира „мислител”, за да се поддържа чрез двойствеността. Когато мисълта
е осъзната за самата себе си, без да издига „мислител”, тя функционира само
за координиране при изпълнението на всекидневните задачи и когато е
необходимо. Мислите тогава се прекъсват от време на време и божествеността на
дълбоката тишина тогава става възможна. „Мислителят” отчаяно се опитва да си
придаде непрестанност и постоянство чрез „Бог” и вярвания, „души” и
прераждания, рай и ад и т.н. Не можем да очакваме екстаза на Тишината на
Пространството и Енергията на Универсалната Интелигентност (Чайтаня) в
дейностите на „мислителя”.
Нека всички ваши психологически похвати, защити, зависимости срещнат причинена
смърт, за да позволят на живота да танцува във вашето тяло, точно както
стръкчето трева, което се е показало през паважа има мъдростта да отстои на
причинената му смърт, за да възкръсва в живота отново и отново! Творението
никога не се намира в ръцете на „мислителя”. Творението престава, когато
доминира „мислителят” с неговата гордост и предразсъдъци, настояване и
нахалство, поквара и противоречия. Творението (Тишината) е движение на
непознаваемата същност на целостта. То никога не може да бъде израз на частта
(„мислителя”).
ДА ЖИВЕЕ ТИШИНАТА