Послание Париж, 16 февруари, 2010г.

Енергията на разбирането

Има Живот и разделение от Живота. В състоянието на разделност има преживяващ и съответно преживяване. В другото състояние няма нито преживяващ, нито преживяване – само съществуване.

В състоянието на Живот няма „разбиране”, в смисъла който обикновено придаваме на тази дума. „Разбиране” обикновено се употребява, за да се обозначи интелектуалната концептуализация на нещо преживяно от преживяващия. Така че взаимодействието между преживяването и преживяващия естествено прави така нареченото разбиране различно за различните тела, в зависимост от предварително акумулираните преживявания от преживяващия, т.е. обуславянето. Така че всяко подобно разбиране може да бъде (и е) отбранявано и оспорвано, което води до интерпретации, догми и вярвания.

Не това е разбирането, случващо се в тяло, което е в енергията на разбирането, тяло, в което енергията, Животът е проникнал свободно и без намеса от старана на преживяващия. Когато това стане, случващото се не може да бъде описано, защото на описание подлежат само преживяванията.

Когато това се случи, каквото и да е „това”, то е за неизмерим период от време и дали е дълъг или къс е непонятно, защото не е в измерението на времето, като в „пространство-време”. Това проникване на Енергията може отново да бъде последвано от разделителност. Тогава това проникване на енергия, това състояние на единение с тази енергия може да се „запомни”, което е само знание, складирано в паметта, пораждайки разделното „аз” и човек отново е обратно в изходна позиция, може би с пренастроен и разкрасен долнопробен малък „аз”!

Може ли всичко това да бъде ясно видяно, за да бъде блаженството? Тогава съществуването може да се връща в структурата на преживяването отново и отново, за да възвести себе си!

ТОВА разбиране, което е „не-ум”, е Енергията на Разбирането. То не е постижение. Напротив, това е пълно унищожение на тенденцията да се постига или достига! То е Самадхи-Саматва-Самадхаан-Самбодхи, всичко което може да се каже, за да се обозначи нещо, което е отвъд всякакви обозначения. Обаче, разделността на мисловната машина някак си се поддържа от илюзията на мислещия „аз”дотогава докогато тялото оцелява. Само мъртвото тяло няма „азност”!

Може би затова Рабиндра Нат Тагор пее:

„Maranre Tuhu Maumo Shyam-Samaan”

„О, смърт любима, ти си моят Кришна.”

„Ти” – разделността ще продължиш да дишаш, докато дъхът спре и разделността приключи.

Нирвана Шатакам е вербализация на тази Енергия на Разбирането. Бхавани Ащакам е друго такова изразяване. Бхагават Гита е друго и Ащавакра Гита е още едно. Посланията са други такива изразявания на не-преживявана енергия, която може би е погълнала тялото на човека Шибенду Лахири.

Може ли те да бъдат разбрани единствено посредством развихрени интелектуални занимания?!! Може ли Интелектът да проникне в Интелигентността?!!

Опитът на интелекта да узурпира състоянието на съществуване – което той никога не може да направи - вероятно е това, което Шибенду нарича състояние на „интелектуална свръх-активност”. Единствената работа на Шибенду е да ви напомни да научите, в състояние на отпуснатост, изкуството на изучаването на Живота и Любовта – най-висшето в Енергията на Разбирането! Защото всяко усилие е его-пътуване, а всяко пътуване на егото е в посока на разделението, не в посока към Божественото! Религията е събиране на Енергия на Разбиране, така че да си свободен от всяко заплитане с умствени начинания. Истинската религия освобождава хората от тиранията на всички църкви, джамии, храмове, ашрами, идеали, мафии, санги, изми, движения, организирани вярвания, догми и всякакви ралични практики на йога и всички предубеждения за това, какво е действителността или бога. Истинската религия не са ритуалите, обществения морал, ходенето на църква, практикуването на самобичуване за целомъдрие и престорено добро поведение, водещо до благоприличие! Нека се събудим за Истинската Религия.

Джай Истинска Религия – Енергия на Разбирането