Послание Париж, 14 ноември 2009г.
Съкровено разбиране вместо буквално значение
Няколко западни криябани попитали един индийски криябан какъв е буквалният превод на предложения в Послание177 напев за криябани? За нещастие ние се интересуваме от авторитета на „интелектуалното” начинание, не от автентичността на интелигентното разбиране! Ние просто се интересуваме от Читаврити (ума), не от Чайтаня (живота)!
Буквалното значение на ‘Gurudevo Charanam’ е: „Наведи обърканата си глава до мръсните нозе на Гуру, който трябва да бъде считан за Бог!”
Но в Гуру процеса (не в личността Гуру), Божественото вероятно е изгряло с разтварянето на разделението във вътрешния свят на Гуру. И предложението е следното: „Нека разделното „аз” да бъде достъпно за процеса на отдаденост на този „не-аз”, за не-разделението в Гуру съществото.” Това е автентичното разбиране. Само че „азът” е свикнал най-вече да се покорява на авторитета! Ето защо се търси буквалното значение.
Буквалното значение на ‘Kriyabano Paramam’ може да бъде: „Организирай криябанска мафия!”. Това се случва повсеместно. В името на религията и духовността са организирани всякакви секти и култове и те враждуват помежду си! Между човешките същества няма разбирателство, а само конфликти. Няма живот, няма любов, те единствено линеят замаяни в ума!
Но това, което се предлага за Криябаните е енергията на любовта да циркулира сред криябаните, защото всички те цъфтят в енергията на Разбирането.
Буквалното значение на ‘Adhyatmo Smaranam’ е:” Четете религиозните писания като Библията, Корана, Ведите и Дхаммапада и т.н. или четете глупавите книги от духовния пазар.
Това, което предлагаме е да четете живата книга на вътрешните дела. Наблюдавайте дейностите на „аза”, без да се впускате в разделението между наблюдател и наблюдавано. Тази неразделяща будност може да доведе до радикална трансформация във вътрешното себе чрез феномена на отърваване от „аза”, не просто преустройство и преформулиране на долнопробния боклук, наречен „аз”.
Моля Ви, слушайте Шибенду с живота, не просто с фалша и лицемерието на ума под претекста за „интелектуалност”!
1)Без знаене, преживяването на „аз-а” поражда илюзия. А със самопознание, преживяването не оставя натрупващ се остатък или утайка.
2)Самопознанието е разкриване на пътищата на егото във всеки момент, неговите намерения и преследвания, неговите идеи и апетити.
3)„Аз-ът” обича да живее в илюзията, защото в нея се облагодетелства най-много, тя е стимулиран личен рай и ни дава чувство за превъзходство!
4)Повечето хора обичат да избягват това, което е, като изграждат организация с реквизити и ритуали, с обети и сбирки. А този, който е лукав става водач, посредник или представител на тази илюзия!
5)Повечето от нас обичат да експлоатират и да бъдат експлоатирани. Организациите и техните йерархии предлагат системата, както и средствата за експолоатация, била тя скрита, или явна.
6)Ние (умът) копнеем да бъдем нещо, за да избегнем разяждащия страх, че сме нищо. Но ние сме нищо. Умът е мит, въпреки че той има някаква функционална стойност в техническия свят. И за да бъдем някой, ние принадлежим към различни организации, идеологии, църкви и култове. Така ние сме експлоатирани и на свой ред експлоатираме другите.
7)Копнежът на всяко ниво от човешкото съществуване поражда конфликти и нашите опити да избягаме от конфликтите само още повече усилват объркването– както вътре в нас, така и извън нас.
8)Разбирането на ламтежите настъпва единствено с непрестанното осъзнаване на движенията на „аза”, без дихотомията, възникваща в центростремителното съзнание. Свободната от фрагментации осъзнатост е наистина труднопостижима. Това е истинският Гуру процес. Външният авторитет поражда власт, а властта е нещо просташко. Властта опорочава не само този, който я упражнява, но също така и този, който я съблюдава. Авторитетът на знанието и преживяването може също да бъде перверзия.
9)Себеразбирането е началото на мъдростта, а към мъдростта няма път. Мъдростта е винаги нова, винаги свежа и няма начин да бъде натрупана. Това, което се формулира и трупа е фрагментарно. То не е целостта на истината, радостта, живота или мъдростта. В спокойствието на тишината на мъдростта е неизмеримото, неназовимото, непознаваемото, непроявеното.
ДЖАЙ НЕПРОЯВЕНО