Париж 30 май 2023 г

Разговор за Просветлението с Дж.Кришнамурти

Част 1

В разговор с Дж.Кришнамурти един от питащите отбелязва, че повечето хора, които идват да го слушат, имат една определена цел, а имено да търсят онова, което те наричат по различен начин – Нирвана, освобождение, просветление, себереализация, вечност или Бог. Изглежда, че в това търсене те се прехвърлят от една система на учение към друга, а всяка система има своите свещени книги, своите учители, морал, философия, обещания и заплахи. Всички те имат своя собствена права и тясна пътека, която изключва останалия свят и обещава в края един или друг рай. В процеса на това търсене те са преминавали от една система в друга и някои, в крайна сметка, са се отказали, докато други са сметнали, че са го открили и са събрали своя собствена група последователи.

Неговото наблюдение беше, че това търсене на просветление причинява голямо объркване. Бих искал да зная, каза той, дали има такова нещо като просветление и, ако има, какво е то?

Дж.Кришнамурти отговори:

„Ако то е бягство от ежедневния живот, като ежедневният живот е едно изключително движение на взаимовръзки, тогава тази така наречена реализация, това така наречено просветление или както и да го наречете, е една илюзия и лицемерие. Всяко нещо, което отрича любовта и разбирането за живот и действие, е обречено да доведе в голяма степен до вреда; то изкривява ума, а животът се превръща в едно ужасно изживяване. И така, ако приемем това за аксиома, тогава може би, можем да продължим, за да разберем дали просветлението – каквото и да означава това – може да се открие в самия акт на живота. В края на краищата, животът е по-важен от всяка идея, цел или принцип. Тъй като не знаем какво е животът, ние измисляме тези въображаеми, нереалистични концепции, които предлагат бягство. Истинският въпрос е, може ли човек да намери просветление в живеенето, във всекидневните дейности на живота или то е само за малцината, надарени с някаква необичайна способност да открият това блаженство? Просветление означава да бъдеш светлина сам за себе си, но не самоизлъчваща се или въображаема светлина, нито пък някаква лична особеност. Все пак, това е било винаги учението на истинската религия, а не тази, на организираната вяра и страх.“

Възприятия:

Внимателното наблюдение на човек върху процеса на собствените му мисли (Свадхая) ще го доведе до разбирането че:

1. Всички идеи, концепции, въображаеми ад и рай, произлизат от изопачаването на инстинктите за Живот, а имено Оцеляване и Продължаване/Възпроизводство, и превръщането им в страх и чувственост;

2. Животът не търси просветление. Той просто живее;

3. Търсенето на просветление е бягство от Живота;

4. Този, който търси просветление („аз“, ум, „индивидът“) е само една идея, единица, която не съществува, един мит.

5. Всяко просветление, което може да се случи или да не се случи е свързано директно с процеса на живота – в безизборна осъзнатост – без каквото и да е преследване от страна на разделната психика „аз“.

Джай Живот