Послание Париж, 26 юли, 2006 г.

За кризата в човешкото съзнание

Публична беседа в гр. Стара Загора, България,

30 май 2005 г. 18:30 ч., в Конферентната зала на Хотел”Верея”,

Криябаните от България пожелаха гореспоменатата беседа да се публикува на

интернет страницата. Понеже беседите стават винаги на момента без

предварително измислени бележки и приготовления, те бяха помолени да свалят и

изпратят текста от видеозаписите в рамките на възможното. Грешките и

объркванията (поради неизправност на записващото устройство, а също така

поради индийския акцент на говорителя и не особено умелото боравене с

английския език от слушателите) са надлежно поправени, преди тази беседа да

бъде представена като Послание 101.

Говорителят идва в този красив град от 2001 г., но миналата година

пропусна, понеже в замяна трябваше да посети друг град. Това бе наистина липса

на радостта да бъде с някои от най-отдадените криябани от България, която е

“Сушумна” между изтока и запада. Тази вечер стъпка по стъпка можем да

вникнем в един много сериозен човешки проблем.

Защо човешките същества живеят по начина, по който го правят? С цялата

тази болка, агония, агресия и антагонизъм? Защо е това неспирно напрежение на

очакване, амбиция, придобиване и подтици за трупане? Защо човешкото съзнание е

измъчвано от всякакви видове предразсъдъци, суеверия, предания и подозрения,

митове и мълви за чудеса, системи от вярвания и тесногръдие, глупави обичаи и

обсебености, идеи и идиотщини, мнения и мании, претенции и противоречия, дори

перверзии и параноя? Защо присъщият и прикрит страх, фин или груб контролира и

управлява всички човешки дела, които са просто реакции от минали идеи и

изводи, не действия от директни възприятия и вникване? Защо са изписани томове

на духовния пазар за Бога и това какво трябва да правят хората, за да се

приближат до него? Не е ли това основата на целия страх? И възможно ли е за

някой да открие нещо истинско докато се страхува? Защо се втурваме във

всякакви видове философия – тази на папите, на Бертран Ръсел, на Маркс, на

Мао Дзе Дун, на юдаизма, на исляма, на Жан Пол Сартр, на Рене Декарт и т.н.?

Може ли истински обичащият живота, който е напълно свободен, да има философия,

произведена от ума с неговата суета и користни интереси? Защо човешките

същества не са достъпни за живото разбиране, а само за мъртвите умствени

разработки? Защо те единствено се покоряват или не, но не разбират? Защо

хората са винаги в конфликт, без почти никаква яснота на всяко едно ниво от

своето съществуване – в самите себе си, в семейството, в обществото, в

политиката, в икономиката, в културата, вътре в нациите, в международните

отношения? Какви са тези “Обединени нации”, които остават безпомощен и

безгласен зрител в международните конфликти? Те не могат да направят нищо,

когато въпреки протестите по цял свят е наложена една едностранна война, за да

се превърне една страна в бензиностанция за друга мощна държава, под претекста

за ОМУ (оръжия за масово унищожение), въпреки че няколко тиранични нации,

самите те под пълен имунитет, умножават и трупат такива оръжия, като заплаха

за цялото човечество и другите живи същества на планетата. Всъщност нация

означава деление. Така “Обединени нации” би означавало обединени деления.

Това не е ли противоречие в термините, за което всичките “най-добри умове” в

света остават напълно безхаберни в позиция на пълно притворство, празнодумство

и преструвка? ОН трябва да означава “Разбиране за не-нация”, защото това е

нашата Земя, която принадлежи на всички живи същества, включая и дърветата. Тя

не е американска земя, арабска земя, британска земя или китайска, френска или

испанска. Това не е индийски мозък, японски мозък или африкански мозък. Това е

човешки мозък. Той е еднакъв навсякъде. Така както е еднакъв мозъкът на

кучетата, котките, гълъбите, врабчетата - еднакъв навсякъде въпреки

разнообразието. Животът е разнообразие. Но разделителният процес, който

възниква от психологическите регистрации и вложения, поражда разделения и

фрагментации в човешкото съзнание.

Ние имаме уникално тяло, обаче не сме индивидуалности! Всъщност,

индивидуален означава неделим – ние сме цялото човечество. Това не е идеал.

Идеалите са бруталности – всички “аз”, “аз”, “аз” – краен егоизъм под

“свещени” одежди! Това е факт, че цялото човечество е едно въпреки огромното

разнообразие. Може да има “аз” като единица за справка, за идентификация,

като координатор на заобикалящите технически факти, но не като последващо

проявление на психологически остатъци и утайки. Умът, който е вирусът на

суетата и користните интереси поради всичките видове психологически сътресения

и заплитания, е враг на живота. Вие сте животът, вие не сте умът. Свободата от

преживяванията на ума е радостното съществуване на живота. Животът никога не

се е раждал и никога няма да умре. Единствено тялото, свързано с живота, се

ражда и умира и възпроизвежда въплътени съзнания. Тази връзка (Катха

упанишада) е единствената душа, не плитката илюзийка “аз”, произлизаща от

фрагментацията в човешкото съзнание и представяща си себе си като душа (атма),

за да си придаде продължителност и постоянност. И след това проектира “висша

душа” (Бог или параматма), с която тази фалшива фрагментация “аз” ще се

слее един ден в своята безспирна илюзия и мания да става “най-висше” –

така без никога да се докосне до факта на съществуването и неговото блаженство

от озаряващо разбиране.

Защо човешките същества живеят с илюзии, изкуствени идеали и системи от

вярвания? Защо през последните повече от пет хиляди години не е имало

един-единствен ден без война и без убийства и опустошения в една или друга

част на планетата? Защо хората винаги са издигали деспотични крале,

императори, водачи и ликуващо са одобрявали техните вулгарни победи и ужаси от

избиването на милиони? Не е ли възможно да има основна трансформация или

коренна промяна в човешкото съзнание, възкресяваща цялостен човек, завършен

човек, без следа от фрагментация? Възможно е, защото тази земя е благословена

от цялостни мъже с екстаза на пълната празнота като Буда, Исус, Кабир, Нанак,

Капилачаря, Патанджали, Вияса, Бадраяна, Кришна, Лахири Махасая и много други

авадхути, останали анонимни и неизвестни. Те странстват по тази красива земя

въпреки всичките разрушителни действия на жестоките проповедници и политици.

Говорителят не формулира идеи и не се опитва да ви убеди с идеите си. Той само

предава енергия на разбиране без замърсяването от умствените начинания. Идеите

са организирани, за да обслужват егото в йерархията на организацията или за да

подстрекават “революция”, която е просто видоизменено продължение на същото

старо “аз”, “аз”, “аз” на водачите на “революцията”, които сега са в

играта за нов вид разрушение и експлоатация! Криябаните с енергията на

разбирането нямат организация, въпреки че те организират себе си, за да

изпълняват ежедневните си задачи отлично и безукорно, без каквото и да е

смущение от психологическо замърсяване. Те не се държат като мафия, под

претекста, че са религиозни и духовни. Не илюзията и идейното замърсяване, а

жизнеността и добродетелта на истинността ви правят бунтовник – коренно

преобразяване от ум към живот, от идея към разбиране, от предприемане към

прозрение. Тогава не сте “революционерът” с неговата игра за заграбване на

власт, собственост, длъжност и слава. Като бунтовник сте Исус Христос или

Буда. Като “революционер” сте Александър “Велики”, Чингиз Хан, Хитлер,

Сталин, Пол Пот и други подобни демони.

Така че, нека заедно навлезем много сериозно в себе си. Може да открием и

споделим едно дълбоко разбиране за неврологичния дефект в човешкия мозък,

който раздвоява, отделя и дели. Това делене, това раздробяване на части е

кризата в човешкото съзнание. Свободата от деленето е цъфтежът на

божественото. И това е цялостното човешко същество без кризата от

фрагментацията. Първичният лагер на съставките на съзнанието включва

технически и фактологични спомени, които ни позволяват да действаме адекватно

и подходящо според практическите, ежедневни ситуации. Но психологическото

замърсяване на фактите води до неадекватност и предубеденост в отговора поради

образуването на “аза” с неговите образи и мотиви. Например по време на моето

израстване аз трябва фактологически да запиша в паметта къщата си, облеклото

си, храната си, моя специфичен културен модел, така че да не съм непригоден,

да не влизам в погрешна къща, да не ям лоша храна, да си обличам точни дрехи и

т.н. Но психологическата регистрация създава образи и обуславяне, за да се

поражда сравнение, съперничество и сблъсък, а също подражание, следване и

ставане на някакъв.

Сега, съзнанието, установено в тялото, е основано изцяло на мрежата от своите

съставки с всичките си деления, класификации, противоположности, раздвоения,

фрагментации. И тази мрежа вече поражда друга свръх фрагментация, именувайки я

“аз” и представяйки си, че тя е нещо отделно и извън мрежата! А мрежата на

“аза”и мрежата на първичния лагер са съвсем едно и също нещо. Няма две! Но

разделението поддържа двете, които се усилват и укрепват едно друго,

създавайки нескончаеми усложнения, обърквания и хаос. И целият живот се

пропилява в манията и миазмата на “аза”, в неговата илюзия да се пригажда и

да става някакъв и в неговия парадокс на възнаграждаване, възвеличаване и

възхвала. Това е кризата в човешкото съзнание, която се върти и върти в едно

плитко измерение, създавайки сблъсъци и страдания на всяко ниво в човешкото

битие. Няма изход за това ограничено, въплътено съзнание да се пробуди за

енергията на невъплътената Универсална Интелигентност (Чити-Шакти) докато

животът в тялото (а не умът-интелект) не осъзнае измислицата, позната като

“аз”. Страхът е една от първичните съставки на съзнанието, установено в

тялото. Достатъчно е да се разбере страхът без опит да се манипулира или

променя чрез “аза” (който също е страх), така това, което сте (страх)

претърпява коренно преобразуване. Тогава човек не просто пренастройва страха,

а се отървава от него. Тогава животът в тялото се пробужда за Интелигентността

(Чайтаня), а тя не е преживяване, което се складира в плитката, малка памет

като “знание”. Свободата от познатото и знанието е Адвайта Веданта. В

математиката, ако от две извадим едно остава едно, но в духовната математика,

когато едното (“аз”) се махне, другото едно (първичното съдържание,

издигнало “аза”) също изчезва. Празнотата е цялост и святост – абсолютната

и безусловна свобода на живота от задушаващата хватка на разделното съзнание.

Само това може да сложи край на всички кризи на всички нива в човешките дела и

може да има рай на тази планета. Всичко това е послание на Крия йога в

Свадхая, Тапас и Ишвара Пранидхан, което е миниатюрна Санкхя, Йога и Веданта.

ДЖАЙ МАЙКО ЗЕМЯ