Послание Испания, Ашрам Сан Мартин от Валдеглесиаз, 21 март 2018г.

Прозрението на Платон

„Човечеството е в условия на гражданска война на човек срещу човека и вътрешна борба на човек сам срещу себе си”. Платон, „Закони”, кн.$

Казвали сме, че умът е враг на Живота, освен за изпълнение на техническите задачи за ежедневните нужди. Поради пакостите на разделното съзнание (ума) , на разделната психика „Аз-ност”, човечеството е в състояние на вътрешно и външно разрушение. Това е било посочено толкова красиво от Платон преди много години в горепосочения цитат, но въпреки това ние не чуваме и не се събуждаме. Когато частичното бъде възхвалявано и възвеличавано, тогава Животът-Любовта-Взаимоотношенията стават неискрени, объркани и противоречиви. Човекът е използвал научните познания не само за своя полза, но също за да произведе средства за воюване, замърсявайки Планетата. Интелектът не е способен да сложи край на неговия упадък и така да предизвика необходимостта за пробуждане в медитативно осъзнаване. Ето защо Ритирите, по време на които се разглеждат Послания, се организират от чувствителни и ентусиазирани криябани на толкова много места., когато това е възможно. Ритритът е за да се чете книгата на себето. Изкуството на ученето се случва, когато призракът на сравнението и съревнованието си отиват завинаги от човешката психика. Книгата трябва да блъбъде четена в нашите взаимоотношения, в нашите реакции, в нашите взети назаем концепции и ценности. Тази книга е същинският център на нашето същество. Ученето означава да четем тази книга с изключително внимание. Човешките същества са впримчени в безкрайното движение на психологическото време. Това е нашето обуславяне. Поради това никога не се изморяваме да подчертаваме че:

СВОБОДАТА ОТ ВРЕМЕТО Е НАЙ-ВЕЛИКОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ.

То не е бягство в измислиците и мистичните преживявания на Богове и Рай. Има изход от това. Това не е бягство от обуславянето, нито неговото потискане. То е разтварянето на обуславянето. Когато има пълно внимание, няма „Аз”, а само чисто наблюдение на това, което действително се случва.

В диалог ние изследваме и наблюдаваме (заедно) предположенията, ценностите и намеренията, които определят нашето поведение. Това улеснява ученето в група в дух на приятелство.

Джай Платон!