Послание Париж, 25 декември 2008 г., Весела Коледа

Радост (Ананд)

Уилям Блейк е написал:

“Този, който целува радостта, докато тя лети, живее в Изгрева на Вечността”. Но ние се опитваме да оковем радостите си, омотавайки ги с мисъл, задържайки ги в паметта с очакването, че като си ги припомняме, те ще запазят своята магия и ще направят бъдещите радости по-приятни! А това не се случва, защото въвлечените ум и его (разделянето от живота) израждат радостта в удоволствие. За да се случи изживяването на живота, трябва да се отстрани преживяването на ума. Радостта принадлежи на живота и е екзистенциална, докато удоволствието е от ума и неговата структура на преживяване с всичките му окови и товари. Всяко действие на радостно възприятие разкрива чудото на Новото. Тогава благословията навестява тихо, така нежно, че дори не си осъзнат за това. Човекът е в това, не като наблюдател. В това блаженство „аз”-ът е изчезнал напълно. То е изключително нежно и спокойно, обгръщащо човек с енергия, която е отвъд всичко правилно и погрешно. То е неизразим екстаз.

Благодарение на българските отдадени в Крия Енергията, Шибенду имаше привилегията да бъде в Автономната монашеска република в светата планина Атон и Света Гора в Гърция. Достъпът е стриктно контролиран от светата бюрокрация и ограничен само за християни (90% трябва да са православни християни и 10 % други християни). Разрешението за Шибенду бе почти чудо, при това съвсем неочаквано. Може би уединеността е всичко-в-единност1, нищото е всичко, включващо и християнството.

Манастирите са гигантски, великолепни, елегантни и процъфтяващи. Храната и удобствата са отлични. Ние (Шибенду и четирима български отдадени) пренощувахме в четири манастира и посетихме още два. Навсякъде бяха сервирани скъпи вина в изобилие. За нещастие Шибенду не бе в състояние да се възползва от това вълнуващо гостоприемство поради своята обусловеност да не пие вино. Но неговият „не-ум” е свобода от обуславеността.

В един манастир един монах се усъмни относно християнството на Шибенду. Той поиска Шибенду да му покаже как се кръсти. Шибенду с пръсти показа „пътя на Токар Крия” . Монахът бе изненадан, но Шибенду го увери, че това е много по-дълбок Кръст, известен само на ограничен кръг. На другия ден, рано сутринта, монахът дойде в нашата стая и пя напевно химни от Библията. Шибенду отговори с Ведантически напев: „Шринванту Вишве ...”. Монахът бе изумен и се чудеше, кой би могъл да е текстът с такава сила!

Друг един, който прояви подозрителност, посъветва придружаващите ме български отдадени да се погрижат за „душите” си и да не се погубват като навлизат в йога!

Само в един манастир, Шибенду срещна възрастен гръцки монах, който свободно говореше английски. Бе истинска радост да научи от него, че троицата в Православното христианство е Озарение-Пречистване-Обожествяване. Това е точно като: Свадхая-Тапас-Ишвара Пранидхан в Крия Йога, или като древните Санкхя-Йога-Веданта.

Макар че монасите бяха любезни, в тях бе затаено осъждане, подхранвано от техните убеждения и вярвания. Те бяха подтиснати и сурови. Самодоволството от тяхното височайше знание бе видно в жестове те им и приведените глави. Шибенду не беше допуснат да участва в церемонията на Украинския манастир. Изглежда те се наслаждаваха на своята духовна ценност и изпитваха удоволствие от преследването на това, което наричат Бог. Одеждите и позата на телата им издаваха преднамерено упорство и липса на податливост. Там винаги се спотайва страхът от чувствеността и жена не се допуска да влезе в Света гора – Атон (най-високата планина) на Бяло море. За първи път в своя седемдесетгодишен живот Шибенду прекара няколко дни без да вижда милите женски лица, виждаше само мъжки лица със „свята” гора от бради. Но картините с благото лице на Майка Мария и невинното дете (Исус) бяха с хиляди, навсякъде из полуострова, тъй като тази картина е популярна православна икона. Някои от големите картини са наречени чудотворни икони с много истории за тях. Те целите са обковани с изключително скъпи и бляскави диаманти, брилянти и скъпоценни камъни, вероятно символизиращи заслепението на ума от ламтежа, облагодетелстването, прославата и грандоманията. Кравите (бидейки женски) не се допускат в Света Гора, но слава Богу в магазините на полуострова е налично пакетирано мляко в изобилие. Монасите се съпротивляват на жените, но са покорени от жена (Мария). Разбулването на Интелигентността (Чайтаня) не е нито в съпротивата, нито разпуснатостта, а в Сакши-осъзнаването.

Ние не можем да се отървем от нашия Бог и системи от вярвания, защото не можем да се отървем от нашето”аз”. Отърваването от „аз”-а е също отърваването от „Бог”. И в това върховно избавление е възкресението на Неизмеримото, Непознавемото. Фрагментарните съставки на нашето съзнание и фрагментарният процес вътре трябва да приключи за Божественото озарение.

Да виждаш всеки факт, не с думи и заключения, да виждаш без мисъл, без изопачаване, поражда тази енергия, която ни позволява да бъдем достъпни до всеки момент от живота. В противен случай енергията се прахосва в движенията на „аз”-а.

Една изключително спокойна и студена вечер е в този парижки квартал, без лудостта на Коледните събирания на Метрополиса. Сега тук е странната Другост, изпълваща цялото пространството наоколо със своята необятност. Тук е Блаженството на пламъка.

Джай Радост