Послание Париж, 3 юли 2011г.
Песен на Тагор за „Не-ума”
Samsaara Jobe Mon Kere Loy, Jaage Naa Jaukhon Praan, Taukhono, Hey Naath, Pronomi Tomaaye Gaahi Bosey Taubo Gaan. Auntoroyaami, Khaumo Se Aamar, Shunyo Moner Brithaa Upohaar -- Pushpo-Bihin Puja- Aayojan, Bhokti-Bihin Taan. Daaki Taubo Naam Susko Kaunthey, Aashaa Kori Praan Poney -- Nibir Premer Sauroso Baurosa Jodi Neme Aase Mone, Sauhosa Yakoda Aapona Hoite Bhori Dibe Tumi Tomaar Amritey, Ei Bhaurosaaye Kori Paudotaule Shunyo Hridauyo Daan.
Когато баналността омотае всичко без да позволява вътрешната Святост да разкрие себе си, дори тогава О, Боже в мен, нека този глупав ум бъде достъпен за един дълбок поздрав към Теб, да принесе една песен за Теб! А този мит без стойност, наречен ум, е единственото нещо, което може да бъде положено в нозете Ти сега. Възможна ли е прошка за тази глупава постъпка?
Човекът отчаяно зове Святото име с обожание без цветя и мелодия без преданост! Но тогава Любовта Ти може внезапно да облее този глупав ум, превръщайки го в един свят живот, изпълнен с нектара от „Твойта Ръка”!
Възприятия:
1) Когато сме хванати в нашето неестествено състояние на „азност” (Читаврити) ние действаме в измерението на противоположностите, борейки се постоянно да станем нещо различно от това, което сме. Отчаяно търсим „това, което трябва да бъде”, отказвайки да видим „това, което е”. Прахосваме енергия в търсене на несъществуващи „богове” и безполезни „цели”, породени от отпадъците на алчността и страха ни. „Азът”, „менето”, със своя самозащитен механизъм и фашистка природа, продължаващ своята фрагментация в различни форми, не е инструментът, който ни помага да живеем в хармония със заобикалящия ни живот, с „не-азността” (Чайтаня).
2) Естественото състояние е простото физиологично състояние на съществото, състояние на първична осъзнатост без какъвто и да е примитивизъм. Развитото сепаративно съзнание остава на разположение, за да се изпълняват ежедневните задачи без реакции или конфликти, или обусловени рефлекси. Това е състояние на „незнаене” въпреки знанието!
3) Когато „азността” е подтисната, като че ли човекът е смирен. Но когато „азът” е разтворен, човекът е просто обикновен. Той може да е или да не е смирен!
4) Когато егото е покрито или скрито, това е маската на „морала” или „набожността”. Но когато егото е приключило, това е Святост, осветена от холистичното осъзнаване, нито морална, нито неморална!
5) Когато „азът” е прикрит, човекът става „учтив”. Но когато „азът” се стопи, човекът е възприемчив, нито учтив, нито агресивен, нито вулгарен, нито добродетелен!
Джай „Не-ум”