Послание Случило се някъде из Нова Зеландия по време на пътуване с каравана между 12 и 21 ноември 2007 г. Пуснато от Газиабад на 9 декември 2007 г.

Това послание се случи по време на разговор между Гуру и ученик наречен Курубалан. Паметта на Гуру откликна на стимула и си спомни отново случка от преди много години, разкриваща една дълбока истина.

За това да си дълбоко религиозен

Веднъж, в отговор на въпрос, покойният Сатиячаран Лахири (бащата на Шибенду) казал: ”Цял живот Бхишма живял с Кауравите, но Кауравите били въплъщение на Адхарма (порока). Той предано застанал на тяхна страна и се бил за тях срещу Пандавите - символът на добродетелността, които имали самият Бог Кришна на своя страна. Бхишма напълно осъзнавал, че Кришна е цялостна божественост без разделение и фрагментация. Така че бил съвсем сигурен, че Кауравите ще бъдат разбити и унищожени. При все това останал с тях, за да срещне смърта. Това е енергията на разбирането, това е да си добродетелен, това е да си дълбоко религиозен. Той не търсел победа, успех или власт. Той бил в пълна безизборност (Сакши), в „не-ума” (Нимита), а не Нирнаяк (лукавото пресмятане на ума). Затова, когато бил победен от Аржуна, лежейки умиращ на легло от стрели, Кришна изпратил при него (Бхишма) Пандавите, включително Юдхищхир, наречен Дхармарадж – апостолът на дхарма, за да учат дхарма (добродетел). Много хора поради липсата си на разбиране считат това за аномалия.”

Разделното съзнание има концепции за правилно и неправилно, добро и зло, уместно и неуместно. Кришна е самата Универсална Интелигентност, виждащ винаги истината без осъждане. В Бхишма той видял върховна безизборност, която е дълбока религиозност. Знаейки съвсем ясно, че Кришна е самата Универсална Интелигентност, Бхишма все пак се бил на страната на Кауравите, защото обстоятелствта го поставили там. Знаел, че е обречен да умре въпреки това останал, защото бил Нимита (Инструмент на Божествеността), а не Нирнаяк (Инструктиращ Божествеността). Той изпълнявал ролята си без да бяга от нея поради егоистични съображения. Дали с оставането си на страната на Кауравите той би бил победител или победен, не било важно. Дали това е била страната на правилното или погрешното също нямало значение. Имало е върховна безизборност. Имало е пълно не-действие на „Аза” дори тогава, когато се е сражавал с цялото си умение и мощ. Абсолютно немотивиран, той не мислел за оцеляване или гибел за разлика от политиците, които прескачат от партия в партия веднага щом видят опасността от загуба на изборите (По времето, когато тази беседа била дадена от Сатиячаран Махасая, политическата сцена в Индия била разтърсена от едно от най-ранните отстъпничества – това на политик на име Джагдживан Рам). Сатиячаран казал: „Бхишма не бил Джагдживан Рам. Всъщност е бил дълбоко религиозен, така че успехът или провалът изобщо не били определящи. Действията на Бхишма не произтичат от мотиви или избори, а от състоянието му на инструмент – Нимита. Когато сразил своя най-почитан дядо Бхишма, Арджуна е бил също в състояние на инструмент”

„Тогава, кой е бил по-способен от великият Бхишма да предаде на Пандавите уроците по Дхарма (правдивост)?” попитал Сатиячаран.

„А има и друг аспект на съществуването на Бхишма. Неговото присъствие с Кауравите е било необходимо, дори само за временното оцеляване на злия клан. Злото не може да оцелее, ако не е основано на добротата. Лъжата не може да просъществува дори временно без истината като основа.”

Дори фалшивите гуровци жънат успехи, защото работят под чадъра на явлението Лахири и Бабаджи – което всъщност е истината. Без основата на ярката светлина на Интелигентността, която представляваше феноменът, наречен Шиямачаран Лахири Махасая, как биха могли долнопробните, незначителни личности с претенции и парадокси да поддържат своите злоупотреби, позирайки като гурувци?

Но, както в случая с Кауравите, подобни комерсиално мотивирани гурувци могат да просъществуват, само докато Интелигентността заблести отново в човешките същества, унищожавайки разделната психика, наречена „Аз”. Моля, Чуйте: Няма психологическа еволюция и развитие (напредък). Има само край и разрушаване на разделната психика „Аз”, за да изплува божественотостта, което е пробуждането на Интелигентността. Знанията от книгите и идеите не могат да оцелеят там, където изплува знаенето и прозрението.

Джай Бхишма Джай Безизборност