Послание Париж, Джанмастами*, Август 16, 2006 г.

Слушането е светлината, гуруто, пропъждащото тъмнината (умът)

Желаете ли (вие-умът) думите да въздействат върху живота ви? Или искате да

останете в механизма, чрез който умът заличава цялата мъдрост от

проникновените слова и ви държи захласнати в отвратителния процес, в който

отново и отново формулирате и измисляте вашия “аз”, отхвърляйки скъпоценната

свобода от ума, за да бъдете отново преродени в живота. Вие използвате думите

като ръкавиците на ръцете си, за да защитавате глупавия си ум и да елиминирате

живото качество на живота! Вие използвате думи, за да се впримчите в желанията

си и да избягате от страха си.

Когото и да обливат Благословията и Благодатта на

думите, идващи от Шибенду, него Шива ще ограби от всички идеи, образи и от

всяко нещо, за което отчаяно се държи.

Можете ли да се вслушате в следните думи (по-скоро зад думите, отвъд думите)?

Вашите вярвания не са ви преобразили, те само са ви усложнили.

Никой, било Кришна, Буда, Махавира, Моисей, Исус, Мохамед, наистина никой не

държи ключа от Царството небесно – Вечността. За него няма ключ! Вие просто

се взривявате в него.

Интелигентността (Чайтаня) прогонва “аза”, а не вашите костюми, титли,

бради, букли (джатаас), белези (тилакс) и символи (провесения на гърдите ви

кръст или “вишнава кантис”).

Всъщност не “волята да се прави”, а “мъдростта да не се прави” има

значение!

Ако видите сакат човек, не е нужно да станете сакат, за да разберете недъга

му. Не се нагаждайте и не ставайте някакъв. Бъдете в разбирането и

блаженството.

Свадхая не е себеосъзнаване нито егоцентрично занимание.

Гневът отсяда в човешко тяло, което е изпълнено с глупост.

Поради гравитацията предметите падат на земята, но заради удоволствието хората

изпадат в така наречената “любов”.

Интелигентността е директна и следователно не е от интелекта. Разбирането е

просто, но не профанско!

Така нареченото разбиране обикновено е натрупване и обуславяне без чистота и

съзидателност.

Образованието се намесва в учението, което е от момент на момента.

Чистото масло на осъзнаването е напълно пречистено от непречистеното масло на

суетата и користните интереси.

Технологичният прогрес е секира в ръцете на патологичните политици и

свещеници.

Когато мисълта провъзгласява нещо несъмнено и постоянно като Бог, бъдете

сигурни, че това не се отнася за реалността. Свободата от задушаващата хватка

на ума е първата и последната стъпка към Реалността.

Теологията, измислена от ума, се разбива в смеха на живота.

За да си безукорен член от стадо овце (секта или култ) трябва да си преди

всичко овца.

Съзнание, яхнато от страх и фрагментации, не може да открие нищо Реално.

Мисълта, бидейки мъртва, не може да докосне живота, любовта и свободата.

Животът е съществуваща радост. Умът е крайната уплаха от скуката и скръбта.

Не трябва да правите нищо, за да бъдете в живота. Но, за да бъдете в ума и

неговото неспирно ставане на някакъв, трябва да продължите да убивате себе си,

като винаги правите едно или друго. Животът не се интересува от вашите

религиозни, духовни или материални цели!

Назоваването води до вулгарно ограничаване на истинността на Неназовимото. С

назоваването индивидът се превръща в собственост. Без назоваване всичко е

вечно съществуване. Без назоваване дори камъкът е Душа.

Пиват Рамраш Лаги Кхумари

Като пиеш нектара на разбирането, има осъзнаване в самадхи, а самадхи е

неземност.

*Janmastami – годишнина от раждането на Бог Кришна

Джай Гуру Слушане