Послание Париж, 12 февруари 2010г.

Отвъд преподаването

Макар че преподаването е полезно и възможно във външната, техническа област на усвоеното знание, където между субект и обект съществува дихотомията, същото не е вярно за вътрешните съставки на съзнанието. Контролиращият (субектът) психологическия проблем или замърсяване не се различава от проблема (обекта). Не че аз имам или нямам проблем, аз-ът е проблема! Проблемът в своите разнообразни фрагментации, също така проектира „аза” и счита този „аз” за „висшето себе”, което би могло да контролира проблема! Така започват усложненията и объркванията, тъй като обектът и субектът са едно и също! Може ли това да бъде осъзнато чрез и за себе си? Никакво преподаване не би помогнало да ни избави тук от тази фикция „аз”. А само в това избавяне е разтварянето на проблема, слагащо край на фалшивото раздвоение във вътрешното същество.

Когато се излее вода отвисоко от кана в чаша се виждат толкова много мехурчета. Някои са малки, други големи. Някои се пукат веднага, след като се оформят, други се издигат отгоре, но все още не се пукат. Някои се издигат нагоре бързо, докато други са бавни. Докато изучава това явление, интелектът може да разбере, че то се случва поради комплекс от сили, действащи по време на процеса на изливане, което кара затворения въздух да формира мехурчетата и че движението им също е предмет на друг комплекс от сили както и на локални условия, които незабавно обграждат мехурчетата.

Явлението на живота е може би доста подобно, но тъй като „ние” сме балончетата, не можем да видим, че има енергия, която е основата, че също така има гуни, действащи, за да ни придвижат по различни начини.

Точно както мехурчетата са всъщност еднакви, пълни с въздух, ние хората също сме еднакви. Единствено его съзнанието (което е сбор от Гуни, обуславяне и културни вложения) поражда разделенията.

Формирането, растежа и разпукването на мехурчетата е възможно да бъде описано и анализирано, поради това че този, който описва, се различава от това, което е описвано. Но когато става дума за его съзнанието, тогава описващият е описваното! И това е началото на една трудна за разбиране загадка!

Ето защо невербалното прозрение не може да бъде предадено с думи. Процесът на възприятие не може да бъде в рамките на разделението между учител и преподавано. Има неща, които никой не може да преподаде. Истината за илюзията „аз” трябва да тресне като светкавица. Тя е отвъд всякакво преподаване.

Преживяванията са знак на непълнота. В естественото състояние няма преживяване. Дори в собственото ви тяло, вие преживявате палеца си само когато ви заболи. В противен случай палецът единствено съществува, няма преживяване. Вие преживявате стомаха си само когато имате лошо храносмилане, в противен случай той съществува в състояние на не-преживяване, „не-аз”.

„Аз-ът” обаче винаги преживява себе си. А „азът” е единствената непълнота (недостатъчност) и неврологичен дефект в човешкото тяло. Във вътрешното същество има само Живот, има само празнота, тишина, ситуация на „не-аз”, „нищо”.

ДЖАЙ ОТВЪД УЧЕНИЕТО