Послание Фатима (Португалия), 18.08.2009г.

СВОБОДА ОТ ФАЛШИВАТА ФРАГМЕНТАЦИЯ ВЪВ ВЪТРЕШНОТО СЪЗНАНИЕ

От всички сетива, може би обонянието е най-малко повлияно от „аза”. Възможно е окото да гледа и въпреки това да не види, понеже умът може да е зает с най-различни мисли. Същият е случаят със слуха. Човек трябва да слуша, за да чуе. Обсебеният ум може да не чуе какво се казва, въпреки че звукът достига до тъпанчето на ухото и мембраната вибрира. Но зловонието или благоуханието се регистрират в мозъка колкото и той да е ангажиран с мисли. Може би това е така, понеже в случая с обонянието няма много „аз-ност” с всичките й определения и разделения. И така докато може да се каже виждащия или слушащия, не може да се каже „миришещия”, защото този сетивен орган е по-скоро приемник отколкото вършител.

Може би затова по време на един скорошен сатсанг от тялото на Шибенду дойде, че в това тяло е разцъфнало уханно цвете и координаторите като вятъра разнасят аромата из своите страни, така че получаващите го да могат да научат за това и може би да бъдат вдъхновени самите те да разцъфтят.

Вятърът няма никакв друга работа освен да носи уханието, а тези, които го получават не трябва да правят нищо, за да го възприемат. Може ли да има такова състояние на не-правене докато се слуша? Такова слушане е Гуру, тъй като то поражда радикална трансформация в енергията на разбирането, слагайки край на многобройните начинания на ума.

Но дори обонянието може да стане жертва на възпитанието и обуславянето както това е илюстрирано по-долу:

Имало две приятелки, цветарка и рибарка. Един ден цветарката поканила рибарката на гости в дома си. Тя настанила гостенката в една стая близо до красива градина, пълна с ухаещи цветя, подобни на “кралицата на нощта”1, така, че поне за една нощ приятелката й да може да се наслади на аромата на цветята. Обаче, рибарката се мятала и въртяла до среднощ и най-накрая станала, отишла при приятелката си и казала: „Не мога да заспя. Миризмата, която идва от градината ми пречи.” Цветарката отишла до прозореца, надзърнала в градината и се озадачила, понеже усещала единствено мириса на цветята. Тя се обърнала, за да поговори с приятелката си, но видяла как тя внесла отвън своя рибарски кош и пръскала с вода, докато миризмата на риба изпълнила стаята. След това рибарката си легнала и заспала.

Възможно ли е да бъдеш достъпен за сетивното възприятие без да го превръщаш в чувственост чрез културните наслагвания и обуславяне? Нека бъдем достъпни за аромата на свободата от фалшивата фрагментация в нашия вътрешен свят.

ДЖАЙ АРОМАТ НА КРИЯ