7 ноември 2024

По време на полета от Лондон до Варанаси

Баба продължава да живее!

Повечето от нас са се срещали лично с Баба (Шибенду Лахири) по повод, рядко, понякога в храма на Лахири, Сатиялок във Варнаси, или когато той ни гостуваше, пътувайки по целия свят, за да споделя мъдростта и ученията на традицията Лахири през последните 40 години. Тези срещи бяха още по-редки през последните няколко години, тъй като състоянието на възрастното му тялото показваше, че той вече не може да пътува както преди.

Но за повечето от нас, Криябаните, да бъдем в негово присъствие се случваше рядко. Той беше винаги с нас в съзнанието ни и в ежедневното ни съществуване – като спомен за радостното преживяване всеки път, когато сме били с него, за любовта, вярата, благословията, които излъчваше, и най-вече – за всички негови учения. Той ни показа един напълно различен начин на живот – свободен от напрежение, мъка, болка, страдание, насилие, от постоянно състезаване и сравнение, искане и ставане, до които се е принизило човечеството в ежедневния си живот.

Когато днес рано сутринта чух, че той е напуснал тялото си, бях обзет от силна мъка и страдание. Двамата, аз и Санчари, жена ми, дълго време плакахме, изливаха се сълзи от очите и от дълбините на сърцето. Но тогава едно странно прозрение се появи, че мъртво е само тялото, че той никога не ще умре и ще остане завинаги в Съществуването и Битието като Състрадание и Разбиране, Любов и Живот.

И това е, което има наистина значение за всички нас.

Дали ще възприемаме Баба като жив или не, е наше решение. В тялото си той живя и разпръскваше уханието на своята любов и мъдрост през целия си дълъг живот. Днес, макар и вече извън тялото си, той ще е все още жив, докато ние сме в енергия на разбиране, докато продължаваме да живеем неговите учения, вървим по пътя, който той ни показа и продължаваме делото на Лахири Махасая, на което той се посвети.

Тогава той никога няма да умре. Неговите Учения и Любовта му са за цялото човечество и за вечния Живот, а не за мита ум.

Епилог (написан на 2 декември 2024)

Горното послание беше написано докато пътувах до Варанаси от Лондон на 7 ноември, след като ми бе съобщено за махасамадхи на Баба същата сутрин. След като пристигнах във Варанаси на 8 ноември, прекарах 13 дни в изпълнение на свещени ведически практики, ритуали и преклонение, които синът изпълнява, за да почете починалия си баща, според индийските системи от вярвания. Това беше също времето, в което бях в дълбоко съзерцание върху ученията на Баба за Живота и Смъртта.

Какво е Смърт? : Когато човек умре се случват две неща – умира не само тялото, биологичният организъм, но умира и умът, съдържанието на разделното съзнание на човек спира да съществува. Обикновено смъртта се възприема като край, противоположност на живота. Но дали животът и смъртта са наистина противопложности или се допълват? Не е ли така, че Живот има, защото има смърт, по същия начин както тишината съществува, защото има звук. Те са двете страни на една монета. Ако човек е способен да бъде в състояние, в което умът не е непрекъснато зает с мисли, състояние, в което мислите се появяват само за да разрешат практически проблем, а иначе изчезват, тогава казваме, че божествеността е в това пространство/промеждутък между мислите и никъде другаде. Когато мислите отпаднат, отпада и умът, а когато отпадне умът, има свобода от тежестта на познатото, за да се разкрие всевечното. Тогава вече няма „теб“, няма нищо останало от „теб“, от разделното съзнание, в което човек живее в ежедневния си живот. Когато това се случи, смъртта придобива съвсем различно значение и не е необходимо физическото тяло да умре, за да умре и умът. Тогава няма разлика между живот и смърт. В това състояние човек съществува напълно жизнен и ефективен в ежедневния технически свят, но без багажа на психологическите регистрации и съпътстващите ги умствени замърсявания.

Тъга от загубата на любим човек: Една жена посетила свят човек в Хималаите, след като съпругът й бил починал. Тя мислела, че наистина го обича и не можела да се справи с болката от загубата му дори и след много месеци. Казала на светия човек, че трябва да види съпруга си. Той попитал, кой съпруг искаш да видиш? Този, който властваше над тебе, караше се с тебе, не те уважаваше, беше невнимателен и егоист? Тя отговорила, не, нищо от тези лоши неща, само идеята за добрия мъж, който е изградила в ума си. Когато мъдрецът й посочил, че всъщност тя иска се срещне с представата, която има за неговата доброта, тя заплакала. Казала, че и преди е плакала, но сега е осъзнала, че сълзите й са били от самосъжаление, от самота, от чувството за липса в живота й. Сега тя плачела, защото разбрала какво се е случвало с нея. За много от нас болката от загубата на любим човек е най-трудната за справяне болка. Такава е реалността, от нея не може да се избяга или да се пренебрегва. Но ако останем с тази мъка, разгледаме я и оценим всестранно, вместо да казваме, защо това се случи само на мен или я избягваме, тогава е възможно да се изправим пред нея и в крайна сметка, да я прекратим.

Безсмисленото вкопчване в тялото: Ние сме обусловени да избягваме реалността на смъртта. В хинду традициите мъртвият се кремира на погребална клада, която се издига на гатове (бел. стъпала на брега на река) за изгаряне. Във Варанаси световно известните гатове за изгаряне Маникарника (където Баба беше кремиран) и Харишчандра се намират на брега на Ганг точно в центъра на града. Така на жителите на града се напомня непрекъснато за тленността на тялото и може би на всичко в живота, и ни кара да се събудим за факта, че това е крайната дестинация на всички наши тела, на които придаваме толкова голямо значение. Това е единственият край на всички наши постоянни желания, лутане, тичане насам натам, искане и постигане в живота. Всичко ще бъде захвърлено и ще се превърне в пепел. А разбирането за това е важно, така че да прекратим нашата привързаност към тялото, като към център, около който се върти всичко в света. Когато започне да изчезва това вкопчване в тялото, ще започне едно ново начало, възможност за един копнеж, търсене, виждане (директно) на вечното. И това е същността на мъдростта на Крия Йога, която Баба споделяше през последните 40 години. Той казваше също, че неговата работа е да разпръсне семената на мъдростта наоколо. Знаеше, че повечето хора няма да слушат и неговите семена ще попаднат на камък или на безплодна почва и ще умрат, но ще има винаги една шепа, която ще попадне на плодородна земя, от нея ще порасне дърво и ще хвърли сянка.

Много любов, Благословии и Добри Пожелания,

Уджвал Лахири

Джай Гуру! Джай Гуру! Джай Баба! Джай Баба!